След нашата публикация „Готвачка „сготви“ Пегас на курбан“, в която изнесохме шокиращи факти около скандалната стихосбирка „Нежна стихия“ с изплагиатствани от Мария Димитрова чужди творби, получихме писмо от нейната учителка в карнобатското село Стефан Караджово, цитирана в статията като ментор на пишман-авторката, както твърдеше самата тя. Каква се оказа истината:
„Преподавах на Мария до седми клас по литература (имаше Мн.добър 5) и се отличаваше със скромност, старателност и любознателност. Никога не се е компрометирала с лъжи или противообществени прояви. Запазих добри впечатления за това изстрадало дете, което се трудеше наравно с майка си за изкарване на прехраната им. След деветгодишно прекъсване на контактите ни, тя ме потърси. Срещнахме се в Карнобат и тогава тя ми даде свои стихотворения, за да ги прочета. Тогава бях с тригодишния си син и не успях да направя задълбочен прочит. Четох на случаен принцип и прецених,ч е не мога да дам компетентен отговор, тъй като тези стихове имаха нужда от редактиране, а аз нямам опит и нужната подготовка, та да поема редакцията им. Реших,че друг поет би и дал ценен съвет и я насочих към издателство "Божич".
Когато Мария ми изпрати книжката си, бях във възторг, че наша ученичка е реализирала мечтата си да издаде стихосбирка. Почувствах се горда от този факт и побързах да дам гласност на събитието,обръщайки се към редакцията на "Карнобатски глас". Имах желание през ваканцията (тъй като сега нямам време) да прочета книжката и да подготвя отзив за нея, който да прочета на поетична среща на местните хора с Мария по повод Деня на книгата и какъв парадокс!... на авторското право – 23 април. Четох няколко стиха от стихосбирката, но явно не съм попаднала на по-известните.
Не съм ментор нито на Мария, нито на друг в поезията, нито пък аз пиша стихотворения. Член съм на Съюза на свободните писатели-Бургас и съм писала есета, предговори към книги и отзиви. Като учител считам, че трябва да се дава шанс на начинаещите творци – деца или възрастни, и затова съм ги насочвала към компетентни лица. Нямам право да ги обезкуражавам. С тази ми добрина злоупотреби Мимето. Не намирам постъпката й за адекватна... и се разграничавам от стореното. Не съм я поощрявала да плагиатства.
Нямам сили и да говоря с нея, за да питам защо постъпи така“.
