Отшумя поредното честване на годишнината от гибелта на Васил Левски. Поднесохме в знак на почит венци и цветя пред неговите студени бронзови обелиски и бюст-паметници и както става в такъв момент, отново се присетихме за липсващия му гроб.
В навечерието на сакралната дата се разбра, че една фондация е предявила иск пред Софийския районен съд най-сетне да бъде назначена съдебно-биологична
експертиза, която да установи дали костите, бетонирани под църквата „Св. Петка Самарджийска“, са на Дякона и респективно да бъде възстановен гроба му.
Успоредно с това възникна предложението да се изпълни завета на най-великата личност в българската история, който заръчва на майка си, когато загине да се опеят и погребат кичурите от косата му, защото, както самият той пророкува: „може би ще си остана неопян и непогребан“. Така самият Левски е огласил желанието си да се знае гроба му и ни е посочил как може да стане това. Като се замислим – как се тълпяха миряните, за да се поклонят на мизерните частици от мощите на св. Йоан Кръстител, открити това лято край Созопол, съвсем резонно е и къдриците на Апостола да заместят пълноценно тленните му останки. Та най-сетне да намери покой душата му, защото като духовник, макар и бивш, за него несъмнено е било важно да бъде опян и погребан по християнския канон. А и всеки българин ще може да сведе глава пред истинска гробница, съхраняваща макар и частица от националния ни герой, а не пред символичните му паметници.
И като стана дума за канони, от доста години съществува и идеята Васил Левски-дякон Игнатий да бъде канонизиран като мъченик за свободата на България. И дори за известно време в края на ХХ в. това бе направено от т. нар. Алтернативен синод. Но легитимният синодален клир напълно отхвърля подобна мисъл. И след като потуши разкола в редиците на БПЦ, побърза да свали изрисуваната плоча с изографисан образ на Апостола, скътана в един ъгъл на същата тази църква „Св. Петка Самарджийска“, в която, според събраните от Николай Хайтов доказателства, е препогребан трупът му. На тази икона Левски бил нарисуван с ореол около главата си като светец и с това обвинение тя последва на бунището предложения от БАН паметен знак с текст „Според данните тук през 1879 г. е бил препогребан Апостола на свободата Васил Левски“, поставен за кратко на стената на този храм. Чест прави на свещениците от Троянския манастир, че не са изчегъртали от обителския зид поставената още в далечната 1885 г. Плоча, отбелязваща, че тук дякон Игнатий е намерил „прием и съидейници“! Впрочем, снимката на този надпис открихме сред предложенията, пристигнали в редакцията за нашия конкурс „Снимай България“. Нейният автор Николай Димов от Стара Загора с право е решил, че дори само едно такова свидетелство може да фокусира в себе си съвсем пълноценно образа на страната ни.
А пък дава или не дава Патриаршията да се рисува Левски като светец, зографите пак си го изписват на икони. Като прочутия харманлийски иконописец Георги Янев, който го изографиса в новия православен храм в димитровградското село Светлина – вярно, без ореол, за да не дразни техните преосвещенства, но все пак върху стените на самата църковна сграда. Друга хитрост да не дразни клира пък е измислил великотърновският зограф Стоян Недев, който пък е нарисувал Апостола с кръст в ръката – както по канон се изобразяват мъчениците, но е забулил главата му с монашеска качулка, която скрива евентуалната наличност на подразбиращия се ореол.
И като говорим за църкви и икони, нека споменем и нещо любопитно. В манастира „Света Троица“ край Дивотино се пази една чудотворна икона, продупчена от турски куршум. Оловото, пробило светинята, е било изстреляно не срещу кой да е, а тъкмо срещу Дякона, по времето, когато той се е крил в храма. И досущ като в някаква приказна мистерия, смъртоносният метал рикоширал и повалил на място заптието.
В интерес на истината, катедралният храм „Св. Димитър“ във Видин също съхранява уникален стенопис в северната си част, където е разположен престолът на св. Иван Рилски. В една от изобразените сцени може да разпознаем в лицата на войниците, изпратени от цар Петър да занесат дарове на светията, образи на няколко наши национални герои – Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Александров и разбира се, Васил Левски. И никой не е произнесъл анатема над тази църква.
Затова е още по-необяснимо какво толкова се страхуват днес – и политици, и свещеници, от евентуалното признаване на Левски за светец и появата на негов истински гроб?! Най-вероятно, горките, толкова много са заслепени от мисълта, че са обсебили пиедестала на всенародната любов, че вече се възприемат като единствените ни кумири. И се опитват да загасят светлината на истинските национални герои. Само защото наистина светят и... пречат.
