Преди демокрацията, из родината ни дружно крачеха пионерчета, заклевайки се с вдигната към челото ръка, че за делото на социализма и за щастието на нашата родина ще са: „Винаги готови“. Тогава тайно сред септемврийчетата с червени връзки се шушукаше, че там, зад Желязната завеса, техните връстници членували били в някакви скаутски формирования, в които ги учели на умения как да живеят сред природата.
Минаха години, от пионерската организация, както и от тази на по-големите каки и батковци – комсомолската, остана само споменът и огромният вакуум от липсата на каквото и да било организирано младежко движение у нас. Българските подрастващи и тийнейджъри останаха да се скитат по улиците като свободни електронни и да се чудят какво да правят със свободното си време.
Опитите да бъдат вкарани в скаутските редици така и не намери кой знае колко почитатели у нас, но пък в това свободно пространство се настаниха необезпокоявано дрогата, сектите и небългарските организации. В лутанията си да търсят смисъл на съществуването си мнозина от бледите юноши дори объркаха сексуалната си ориентация, а връх в социалното си общуване постигаха чатейки в световната информационна мрежа.
Виждайки безхаберието на държавата към всичко това, преди десет години – на Еньовден 2001 г. – няколко ентусиасти от Стара Загора откриват потенциала на древната ценността система на българите, на старите ни традиции, бойни изкуства и героично минало да осмислят извънкласните занимания на все по-отродяващите се и чалгаризиращи се ученици и създават т. нар. Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“.
За много нашенци думата „Багатур“ звучи твърде екзотично, но пък напълно непонятно. Всъщност тя е българският синоним на самурай или рицар, макар да е натоварена и със значения на елитна бойна единица, Божи меч, юнак и доблестен воин. За старозагорските багатури тя олицетворява идеята им за запазване на изконните български ценности, както и системата за физическо изграждане, която се практикува в школата като автентично ръкопашно бойно изкуство.
Тези, които мислят, че става въпрос само за пата-кюта, жестоко грешат. Защото под оцеляване тук се има предвид не само прекия, но и преносния му смисъл. Покрай научаването на начините за оцеляване в природата и на улицата (като това да си запалиш огън в гората или да се защитиш при хулиганско нападение), основният смисъл на школските занимания е оцеляването на българския ген, българския дух и оцеляването ни като нация изобщо.
Така чрез игри и спортен подход, по атрактивен и достъпен начин попадналите в школата млади българчета с интерес се запознават с родната история и култура, изучават фолклорните ни традиции, народни танци и празнична обредност, развиват уникални бойни умения, нтарупвайки знания за оръжията на прадедите си и правят първи стъпки в билкознанието и фитотерапията. И тъй като нашите предшественици са известни като конен народ, не е подминато обучението във всякакъв вид езда – на манеж, приключенска, терапевтична, а също и стрелба с лък от кон.
Като стана дума за култовото българско четириного, създателят на школата – багатур Райчо Гънчев, организира ежегодно конни експедиции на изток по пътя на българите в Кавказ, Алтай, Тян-Шан, Памир, Хиндокуш, Киргизия и пр. Екипът подготвя и предаването „Ехо от шаманския тъпан“, излъчвано по „Травъл ТВ“, което проследява пътя на праотците ни от Азия до Балканите, тяхното отношение към природата и животните, като представя също и бойните им умения.
Единствено в базите на старозагорската организация версиите и теориите за това как точно са яздили дедите ни, как са стреляли с лък, как са размахвали меч, сабя или аркан, как са спали в юрта и на открито, как са се хранили и обличали и т. н. се изпробват на практика, за да може като дойде един чужденец у нас, да може да види нещо наистина автентично българско, да разгледа традиционните оръжия на прабългарите, някой да му демонстрира нещо с тях...
„А на самите нас, за да видим какво представлява прабългарският рефлексен лък в действие, ни се наложи преди време да ходим чак до Унгария. Там Лайош Кашай ни научи на стрелба с лък от кон. Куриозното е, че светът познава нашенския рефлексен лък под името... маджарски, защото същият този унгарец вече е успял да регистрира като световна дисциплина „Маджарска стрелба с лък от кон“! При него се обучават американци, англичани, французи, германци, австралийци. Там той има подкрепата на държавата, за да възстанови нещо национално.
Докато тук, в България, още нито една институция и нито един бизнесмен не са ни протегнали ръка. Всичко правим сами, oпитвайки се да спасим част от нашата история по един атрактивен и интересен начин“ – с огорчение споделя ръководителят на прабългарската школа батир багаин Явор Гънчев.
Всички членове на „Бага-Тур“ спазват стриктно като 10-те Божи заповеди, Кодекса на честта.
Той изключва напълно алкохола, дрогата, ругателството и асоциалното поведение. Ето някои от правилата, които са заложени в него: „Багатурът обича и тачи отечеството си, традициите и обичаите на своя род, законите на вселената и свободата!“; „Багатурът презира и избягва пороците на днешното време, завистта, лошите помисли и дела!“; „Багатурът брани честта на своя род, на своите близки и приятели чрез справедливост, смелост и честно сърце!“ и пр. Изобщо всичките максими на багатурите са синтезирани от ценностната система на предците ни от времената, когато званието „българин“ е било чест за всеки, който го носи.
Един от атрибутите, които се използват в ритуалите, свързани с встъпване в членство в школата, е „мечът Багатур“. Тук ще издадем тайната, че Райчо Гънчев е по следите на една старинна легенда от митологичния епос на дедите ни, съхранена през целия им път от Алтай през Централна Азия до Балканите. Каква е тази история най-вероятно скоро ще стане ясно, но багатурите намекват, че май ще се докаже, че не само крал Артур е имал своя свещен меч Ескалибур, но и ние, българите, също сме имали такова свещено оръжие. От няколко години старозагорските патриоти провеждат ежегодни детски лагери. През април предстои поредният пролетен лагер на школата, в който записалите се ще може да избира обучение в една от дисциплините: работа с традиционни оръжия (лък, бич, сабя), класическа езда, екстремни бойни изкуства и каскадьорство, което ще запълни 60 % от пребиваването им в Старозагорските минерални бани и техните околности, а през останалото време ще се запознава с родинознанието, историята на България, народните ни празници, фолклор и обичаи.
От деца всички сме израснали с притчата за кан Кубрат и снопа пръчки, чували сме за тракийската богиня на лова Бендида и все поназнайваме нещо за славянския бог Перун. Но можем да видим и наяве разиграването на подобни исторически и фолклорни сюжети, а също и елементи на ритуалите, митологията, танците и игрите както на прабългарите, така и на траките и славяните, които дооформят нашия ген.
И това може да стане в някой от спектаклите, които школата разработва с цел да популяризира и представи древните ни достояния по един възможно най-атрактивен начин. Части от тези хореографски разработки може би вече сте наблюдавали в някои от постановките на Лили Игнатова, Нешка Робева и други ансамбли.
Все се оплакваме от днешните подрастващи, но истината е, че съвременната реалност е такава, че масово ги лишава от досега с природата, ограничава физическата им активност и не им осигурява здравословен хранителен режим. И докато скаутчетата и самурайчетата по света активно каляват своята издържливост в различни диви условия, нашенските отрочета отрастват в плен на бетонната градска среда.
Дори и по селата вече рядко можеш да видиш малчугани, които се гонят като стражари и апаши, или поне играят на криеница. Но в прабългарската школа по оцеляване и в нейните лагери те имат шанс да въртят мечове (вярно, първоначално гумени, после дървени и чак когато наистина докажат, че са усвоили уменията да боравят с оръжието, ще вземат в ръцете си истински), да хвърлят ласо, да яздят кон, да палят огън и да спят право под звездите.
Може и да не се размине без падане или нараняване – ама юнак без рана не ходи; може и да помръзнат малко в нощния хлад на открито, да останат без любимите снаксове и вафли-трепачи, но пък ще станат истински багатури. Това си е нещо като участие в „Сървайвър“, само че на живо, с истински изпитания, в естествения ход на времето и природата, а не в режисирани условия и под носещите слава прожектори.
