„Биосферен парк Странджа” се нарича новата идея, която беше дискутирана през тази седмица в Царево. Тя по принцип никак не е лоша, дори и само заради това, че не предполага задължително подчинение на безумни и недоуточнени правила. Но вероятността да бъде възприета от местните жители клони към минус нула.
Причината не е някакво странджанско дебелоглавие, както веднага биха обявили високомерно еколозите с фини души от жълтите павета, опищели преди дни орталъка заради тричането на кучета в Бродилово. Просто странджалии, попадащи
в територията на природния парк до такава степен са обръгнали на всякакви глупости, че дори и насила да ги караш да виждат хубавото, биха му се назлъндисвали поне пет години.
То не беше промяна на правила, то не бяха обществени дискусии, спуснати от безхаберни държавнически чиновници, то не бяха обвинения в примитивизъм и местно сметкаджийство. Сякаш е грях да искаш да си добре там, където живееш, да имаш поминък и мястото да се развива и разхубавява все повече и повече.
Въпреки категоричния държавен забранителски тон, в „Природен парк Странджа” се построиха немалко вили и хотелчета. Именно заради нарочни несъответствия между неговата същност, Закона за черноморското крайбрежие и умишлено дълго времем бавеното приемане на Плана за неговото управление. Последните силни протести бяха от млади хора, скочили срещу нагло приетото решение на територията на парка да бъде позволено да се строят фотоволтаични централи, „които с нищо нямало да пречат на природата”.
Всеки, който е поне малко наясно с проблемите може да ви изброи поне пет причини, поради които мястото, напук на прекрасната европейска идея не цъфти и връзва, а напротив – неговите жители едва свързват двата края и изобщо не са горди от факта, че живеят на екологично чиста земя. Защото екологично чистият въздух е хубаво нещо, но трудно засища гладния стомах.
Преди години, на едно обществено обсъждане, кметът на Малко Търново Иван Иванов обяви с горчилка в гласа: „Ако този план за управление бъде приет, първото нещо което трябва да бъде направено е да се изгради музей на странджанеца.” Градоначалникът имаше предвид, че след забраняването на абсолютно всякакви дейности, освен гледането на овце и кози по начин от 18- ти век, жителите по тези места ще намалеят още по-драстично.
Петко Арнаудов, кмет на другата община Царево, която попада в огромната си част в парка също беше каетгоричен по време на обсъждането на биосферната идея. Той в прав текст заяви „за да бъде разпространено и харесано това предложение, трябва да измислим моментални дейности по него, от които хората да видят полза, техните доходи да се повишат и те да искат да останат тук. Целта ни е да върнем жителите в странджанските села, а за да стане това, те трябва да са добре и да имат поминък.”
Та, на въпроса за причините: изключително недалновидна държавна политика по повод парк Странджа, угодническо пригаждане на съвети от Европа, разбита и жалака инфраструктура и нещо много важно – на живеещите край морето изобщо не им пука за тези от вътрешността на планината. За тях е важно през лятото да има достатъчно туристи, защото тогава ден година храни. Фабрики, заводи в които да работят или други занятия, те иначе нямат. Представете си какво е положението със селяните от вътрешните села...
Именно затова вече никой не вярва на обещания, а иска да види готови решения, които веднага ще доведат до печелене на пари, действия по асфалтиране на пътищата до съответното село, в което ще цъфти и връзва селският и еко- туризъм. Останалото са пожелателни приказки и еврочесане на езици.
Така че идеята природният парк да се превърне в биосфера никак не е лоша, но затова трябват много и истински усилия. В името на тези, които ще поддържат най-важното в тази биосфера – човешкия фактор. Липсата на който би довела до тоталното безмислие на биосферата. Няма кой да ви я покаже, когато влезете в нея.
И дано правителството, вместо да обявява конкурси за „рекламно лого на дестинацията България” („дестинация”, брей, обяснете какво означава това на баба Къна от Бродилово, например) да насочи своята загриженост към реклама на този вид туризъм. Ако иска да помогне, де.
А, още нещо! Местните много се дразнят, когато мястото, в което живеят се нарича „резерват”. Макар че са от Странджа, те са чели книги и знаят, че в резерватите обикновено живеят аборигени.
Както, всъщност, ги наричат паркетните природозащитници от столицата, за които прочетохте в началото на тези думи.
