Руснаци скриха наше историческо наследство


Руснаци скриха наше историческо наследство
Както е видно, преминаването е строго забранено. Посетители до базиликата не се допускат
29 Март 2011, Вторник


„Село Дебелт съществува още от времето на Римската империя, когато е било с името Деултум в границите на колония Флавия.“ Това е въвеждащото изречение в Уикипедия за историческото селище, в което се намира единствената проучена в Европа средновековна митница. Тук е и един от първите символи на българска държавност – граничния вал Еркесията. А откритите в Националния археологически резерват „Деултум-Дебелт“ печати на висши византийски



Автор: Севдалина Пенева, peneva@desant.net

сановници само потвърждават стратегическото значение на древния митнически комплекс.

Реставрираният и консервиран археологически обект се намира в община Средец, само на 20-тина километра от Бургас, вдясно от шосето, на влизане в селото. Достъпен е за посещение и снимки, а малко предварителна информация за него в интернет само може да допълни впечатленията на място.

Разкопките се вписват чудесно в примерен туристически маршрут по Южното Черноморие. По-любознателните пък сигурно биха поискали да включат в разходката си и откритата и реставрирана преди 6 години средновековна базилика, в която се предполага, че княз Борис I е приел християнската вяха и новото си име.

И тогава любопитният турист ще преживее огромно разочарование.

Оказва се, че „входната врата на християнството в България“, храмът, съхраняващ историческата памет на страната ни, е толкова строго охраняван, че там дори и пиле не може да прехвръкне.

Средновековната базилика, свързана с името на Борис I се намира в двора на позападналия металургичен комбинат „Промет Стиил“ АД. Заводът е собственост на руска групировка, с особен поглед върху културните паметници.

Още на портала на комбината груби охранители заявяват, че влизането зад бариерата е строго забранено. Както и посещението на базиликата. Имало, всъщност, някакъв регламент, желаещите да я видят да направят официално запитване към ръководството на „Промет стиил“ поне седмица по-рано. Което обаче пак не е гаранция за получаване на пропуск, уточняват служителите на входа.

Иначе през 2005 година от същото това приватизирано предприятие разпратиха прессъобщения до всички медии със следния текст: „Откриването на митническия комплекс е събитие от особена важност, защото демонстрира една обновена традиция на взаимодействие между бизнеса и културата – “Промет Стиил” АД и Исторически музей - Средец. На територията на металургичното предприятие е експониран един културен паметник, съхраняващ историческата памет на България. Реставрацията и консервацията на храма са инициирани и финансирани от завода и са проведени под ръководството на специалистите от Исторически музей – Средец.“

Заводът даже платил за табела, побита в близост до храма. На нея старателно е изписано, че „След като хан Крум превзема Дебелт и Месемврия през 812 г., границата между България и Византия минава точно оттук. От това място България получава ежегодния си данък от Византия, а през втората половина на ІХ век е изградена и църквата. Предполага се, че в нея цар Борис приема името Михаил."

Пет месеца след шумното откриване на археологическия обект, пиар с него си направи и президентът Георги Първанов. На 30 септември 2005 г. той дръпна прочувствено слово за празника на Средец и похвали социалната политика на „Промет стиил“ (към днешна дата в завода текат поголовни съкращения). Даже изрази надежда, че средновековният исторически паметник „с гордост ще бъде показван и на българи, и на европейци“.

Това историческо наследство обаче май за последно бе показано на него. След което – заключено за външни очи.



Средновековният храм, в който се предполага, че Борис I е приел християнството, е превърнат в обект за частно ползване. Туристи нямат право да го виждат

В категории: История , Парадокси , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки