Аз вече се записах, приятели. Голям зор беше, ама баджанака се познава с бащата на шофьора на адаша Златев и ме уредиха. Не че и аз не можеше да звънна на Вальо, ама ще вземе човекът да се притесни, ще вземе да си помисли, че някаква корупционна схема се заформя на базата на адашлък.
Та в понеделник заминавам. Първа смяна на семинара. Лично Той ще води първата смяна – затуй беше напънът.
Втората смяна Мирославчо щял да я води, ама какво ти разбира участъков ветеринар от картофи!? Виж, ако бях се напънал да внеса някой друг ТИР с 20-годишно ирландско говеждо, тогава обезателно щях да се запиша на семинара при ветиринарния доктор.
Но аз за съжаление съм все още от ония 2 000 000 семейства, които мноооого ги касае, ако шибаните картофи вземат че станат 2000 %.
Ето затуй, бе брате, искам да се преместя при стотиците семейства около Боко, които двете хиляди процента не ги касаят.
Освен това, искам да съм от тия стотици семейства, дето всяко едно от тях си има собствена магистрала, а не от двата милиона семейства, дето никаква си нямат.
И също така, хич и не ща пенсия. Еее, ония двата милиона семейства да му мислят за пенсиите, аз искам да съм от тия стотици семейства около Боко, дето хич биля и не повдигат някакъв си там въпрос за пенсии, та да дразнят Бока – те си имат свой си пенсионен фонд, всяко едно от тях, а не някакви си там неповдигаеми пенсии.
Хем, като се притурна към стотиците семейства, ав-то-ма-ти-че-ски ставам ценен кадър, ехей! Казват, че при тях туй се придавало по наследство – видиш ли, брат`чед! Набутам ли се в стотиците около Бока, шапка на тояга! Хич и няма да му мисля, нито за мене си, нито за децата, хайде холан – и за внуци и правнуци, да са ми честити, кога се родят! Ценният кадър по наследство се предава, това е то. Какво ще ти седя ази туканачка, да се дипля като бълха в пазва у тия 2 милиона, безценните, с двете си хиляди процента картофи и да се надям и препотявам, белким не ме забележат, га доди времето за съкращения!
Затуй булята в неделя ще ми приготви голямата чанта, карираната от сезал, дето всичко поема и хайде на трена. Пуф-паф, пуф-паф и до зараната съм у Софията. А оттам на рейсчето и право на семинаря у Банкя, при Боко, по картофовъдство. Па ще гледам и по-ранко да се завъртя, Боко може да ме земе у неговата къщица да преспивам. Че кво толкова, човещина е, ще му кажа: „Боко, аз и пешкир си нося и възглавье, а Боко!” Що да са хабя по тия хотели-мотели, и те станаха 2000 %. Пък и нали ще ставам ценен кадър, по-близичко требе да съм до Него.
Оти е рекнато: Който е близо до Боко, е ценен кадър, който е далеч – на ти 2000 %, а сега духай супата, да ти доди акъла углаве!
