Кои са лекарите бунтовници, захвърлили белите престилки, за да се сражават за освобождението на родината си
Автор: Гео Нешев
Тези дни отбелязваме годишнината от най-героичното въстание на нашия народ срещу османския поробител, което разтърси Европа и разпали до пожар искрата на национал-освободителната ни борба, увенчала се с успех две години по-късно. Записано в историческата летопис като Априлско въстание, то оставя в българската памет имената на едни от най-свидните ни герои, превърнали се символ на родолюбие, самоотверженост и патриотизъм.
Сред тях има много повече или по-малко известни личности, чието призвание е било не да участват в опасни съзаклятия, а да се борят за спасяване здравето и живота на хората. Но любовта им към Отечеството била по-силна. И ние виждаме тези последователи на Ескулап по кървавите табии на въстанието. Лекари, фелдшери, аптекари заемат достойно място сред героите на Априлската епопея. Защото е ясно, че щом синовете и дъщерите на един поробен народ, призвани да се борят за живота, изоставят благите мехлеми и се хванат за окървавените дръжки на пищовите, то този народ заслужава своята свобода и величие! Посвещаваме следващите редове на някои от тези бунтовници, захвърлили белите престилки, за да се сражават за освобождението на родината си.
Павел
Бобеков
Председателят на Привременното правителство в ІV-ти революционен окръг – Павел Станев Бобеков е роден в Панагюрище на 26 октомври 1852 г. Учил в Цариград във Военномедицинското училище, откъдето щял да излезе с чин медицински майор. Той обаче прекъсва образованието си и се завръща в родното място, за да подпомага бунта. Още докато следва за доктор, той показва влечение към научноизследователската работа и написва две статии в сп. „Читалище“, посветени на някои медико-биологични проблеми. Тези статии са сред първите от такъв характер, появили се в българския периодичен печат.
Първата от тях е озаглавена „Преливането на кръвта“ (правописът е по Бобеков). Оригиналът й се пази в градския музей в Панагюрище и е в размер на 6 ръкописни страници. Нейното начало е оригинално: „Според някои списатели, преливането на кръвта води началото си от Медея, славната вълшебница на Колхида. При сичко това требва да дойдеш на седемнадесетий век, за да намериш едно лекарственно употребление на това церително средство...“
Друга интересна негова публикация, излязла в същото списание, е озаглавена „Влиянието на женитбата върху телослоението и умствените способности на съпрузите“. В нея Бобеков разглежда въпросите на половата хигиена, на хигиената на брака и т.н. За тази цел той използва както собствени наблюдения, така и данни от литературата, като съобщава резултатите от статистическите изследвания на френски, немски и английски лекари.
Освен това в музея в Панагюрище се съхранява и написана от медика-революционер „Сказка против пиянството“. Тези трудове на Бобеков са несъмнено книжовно богатство, което не е получило известност, нито пък е проучено както трябва. Поколенията знаят Бобеков като революционер и вожд на панагюрските въстаници. Но сме длъжни да помним, че той е бил и лице, посветено на медицината.
След потушаването на Априлското въстание Бобеков избягва в Румъния, а след избухването на Руско-турската освободителна война е привлечен в Главната квартира на руската армия като специалист по българските въпроси. Заедно с щаба на генерал Гурко Бобеков преминава Дунав и взема участие в боевете при Стара Загора. Той обаче заболява тежко и това се оказва фатално за изтощения му организъм. Пламенният патриот си отива от този свят на 29 октомври 1877 г., само на 25- годишна възраст. Паметни за поколенията остават последните му думи: „Умирам, мамо, спокоен затова, че докрай изпълних дълга си към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които дължах“.
Георги
Зафиров
Той не е сред популярните апостоли, чиито имена знаем още от детските си години, но е един от многото, жертвали себе си в бурни дни на Априлското въстание. Георги Атанасов Зафиров е лекар и аптекар в бунтовно Панагюрище. Заради такива като него сме длъжни по-често да поглеждаме в архивите. А там намираме едно свидетелство, издадено на 24 октомври 1927 г. от Панагюрско поборническо опълченско дружество „Оборище“, в което пише: „Поборник-опълченското дружество „Оборище“ удостоверява, че покойният Георги Зафиров – лекар и аптекар в град Панагюрище, който се помина през 1910 г. на 3-ий април, беше действително поборник от Априлската средногорска революция през историческата 1876 г. от IV Панагюрски революционен окръг, с център град Панагюрище, имеюща за цел освобождението на майка България от петвековното турско робство! Като такъв той беше посветен в комитетските тайни много по-отрано с великия апостол революционер Васил Левски. С Дякона се запозна през 1872 г. и му беше съподвижник, а с Апостола революционер Георги Бенковски се запозна в първите дни през месец февруари 1876 г. Нему Бенковски и комитетът възложиха да набави превързочни материали и медикаменти, в достатъчно количество, нужни за въстанието и той стори това в едно най-кратко време. Преди провъзгласяване на въстанието той цереше всички комитетски хора даром, а при прогласяване на въстанието на 20 април той с оръжие в ръка въстана и беше в първите редове на въстаниците; обикаляше денем и нощем юнаците по позициите и им даваше медицинска помощ; даде на Хвърковатата чета достатъчно медикаменти и превързочни материали; изпълняваше си длъжността лекар най-добросъвестно и акуратно. При потушаването на въстанието и при влизането на Афъз Пашовите войски на 30 април в град Панагюрище, нему бидоха разграбени сичките му недвижими имущества и пари на лице от турските войски, а къщата, в която живееше и аптеката бидоха изгорени тоже от войската; сам той по предателски начин биде заловен от войската, окован във вериги биде откаран в пловдивските тъмници, където биде съден и осъден на смърт, но поради смъртта на Султан Азис биде помилван на затвор и впоследствие по ходатайство на европейските консули биде освободен с общата амнистия и пуснат на свобода през месец септември с. год...“
В свободна България Зафиров продължава благородното си аптекарско дело. Позволяват му да открие „аптечно заведение в улица „Марешка“ под название „Средна гора“, с условие да се съобразява с всичките закони, издадени досега и що има да се издават занапред по аптеките“. Ние нямаме точни сведения как Зафиров се е съобразявал с „всички закони, правила и постановления“. Но признателните потомци трябва да помнят неговите думи, според които своите дела той смята за „изпълнено задължение пред Отечеството“.
Васил
Соколски
Той е един от най-романтичните и привлекателни герои на Априлската епопея. Негово родно място е древното българско село Жеравна. Пътят на българските борци за свобода отвежда Васил Соколски в Букурещ. Там той се записва във Висшата румънска военномедицинска школа, а през 1873 г. се завръща в родното си място и започва работа по специалността си.
Той е един от тези, които първи чуват метежните слова на „Кървавото писмо“ на Каблешков и е един от първите, които след петстотингодишно потисничество се изправя и призовава пред очите на смаяните роби и пред целия свят: „На оръжие, братя! България е свободна“! И заплаща за това с главата си. Очевидците разказват:
„...Когато се закри събранието на Оборище, той (Соколски) не пожела да се върне вече при семейството си в Перущица, защото получи известие, че някои приятели на турското владичество подушили за каква работа е отишъл той към Панагюрище и ако се върне, твърде вероятно било, че ще го сполети някоя опасност... След като се вдигна въстанието на 20 априлий, както е знайно вече, той тръгна с нашата чета, под предводителството на Бенковски, като изпълняваше още и докторска длъжност, за което беше си приготвил всичките потребности, които носеха два коня...“
Изключително впечатление прави държанието на Соколски пред съда, след залавянето му от поробителите. Той не само, че защитава честта си на революционер, но и доблестно поема върху себе си всички обвинения, за да спаси перущенските бунтовници.
„Ние иначе не можехме да действуваме. Защото и българите са народ, който иска да живее също един свободен живот!“ – заключва той в защитната си реч.
Бесилката била приготвена в квартал Маришка при черквата „Св. Георги“ закована за стрехите на зданието на Стойкооглу в Пловдив. Но тя не издържала тежестта на едрото тяло на героя и се счупила. Докторът останал жив. По турските закони и традиции трябвало да бъде помилван. Но тираните никога не проявяват милост. Бесилката била скована отново, разбира се, много по-здраво. През това време Соколски чакал спокойно и пушил цигара... Така този герой гордо посрещнал смъртта, като спечелил за себе си безсмъртие и направил бесилото безсилно да прекърши българския дух!
