Отец Боян Саръев очаква поклонниците в храма „Успение Богородично” в Кърджали
05 Май 2011, Четвъртък
Манастирският комплекс „Успение Богородично” в Кърджали е необикновен храм.
Автор: Златина Христова
Така е не само заради райското кътче, сътворено от енорийския свещеник Боян Саръев, но и заради чудесата, които се случват в него. А и заради самия отец Боян, всеизвестният кръстител на Родопите.
На това място в края на града, тихо и отдалечено от хорската суета и злободневната шумотевица, пристигат всеки ден хора, прегърнали вярата и търсещи спасение за душата.
От няколко години обаче стават все повече болните, хромите, незрящите, бездетните и човеците с всякакви страдания, които пристъпват през портата с последна надежда за изцеление. А после пристигат отново – за да благодарят и да покажат на отчето, че действително са върнали здравето си.
Свещеникът не обича много да говори за чудесата, ставащи под купола на храма. „Не обичам легендите. Истината е в самите хора, в излекуваните им души и в изцереното тяло”, казва той. „Да, става чудото, идвали са при мен много хора от различни места на България, и от Гърция, от Турция идват.
Бездетни семейства от Смолян, Златоград и Бургас се сдобиха с рожби, тежко болни оздравяха и се върнаха при мен отново”, все пак открехва отец Боян. Но подчертава, че най-важното в случая е вярата. Вярваш ли с цялото си сърце и същност, няма как чудото да не се случи, казва той.
Частиците от Кръста, на който е разпнат Христос
При археологически разкопки в апсидата на Епископския център в близост до Перперикон археологът проф. Николай Овчаров и екипът му се натъкват на 6 бронзови кръста-реликвариуми. При обработката в тайника на единия са открити няколко миниатюрни дървени частици.
Според учените те са били значително по-големи, но от престоя им под земята през вековете самото дърво е изтляло и от него са останали зрънца. Самата част от дървото е била изрязана под формата на кръста-реликвариум и е херметизирана в него.
В тези кръстове-реликвариуми обикновено са се съхранявали частици от мощите на светци, а по-рядко и отломки от кръста на Исус. Християните се покланят на едно единствено дърво – това, от което е бил скован кръстът за разпятието, уточнява свещеникът.
Можело е да се направят лабораторни изследвания, за да се установи точно какво е дървото и за да бъдат тогава частиците в Кърджали сертифицирани. Но обработката е застрашавала целостта им, можело е дървото да бъде унищожено.
Така, че е било предпочетено да няма сертификат, но да има частици.
„Хромо дете от Смолян е проходило часове след поклонението си пред тях. Близките на мъж в Стара Загора в 6-месечна кома му занесли памуче, осветено от кръстовите частици и 15 минути след докосването се върнал към нормалния живот.
Много неплодни жени са заченали и родили здрави дечица”, разказва свещеникът. Според него самата история на поклонението показва, че тези частици са автентични и действително произхождат от дървото, на което бил разпнат Христос.
„Днешните чудеса доказват изключителната мощ на Исус, който изцеряваше слепи, прочистваше прокажени и възкресяваше мъртви. Само една Негова дума възкреси Лазар. Вършенето на чудеса обаче не е единственият път за доказване на божествения произход на Господ Исус Христос, той и днес върши чудеса, но само със силната вяра на онези, които искат чудесата.
Те се случват само там, където се срещнат голямата Божия любов и сила, и безграничната човешка вяра”, уверява отчето.
Често пъти обаче човешката вяра е слаба и чудото не става, горчиво отбелязва той.
През есента на 2002 г. частиците от Кръста Господен бяха пренесени до храма с респектиращо литийно шествие и тържества. Те са оставени на вечно съхранение в църквата „Успение Богородично” в квартал „Гледка” и хиляди миряни пристигат на поклонение.
Поклонниците обаче не може да докосват свещените зрънца, за да не се повредят. Те са поставени в кръгла стъкленица, запазена в малко дървено сандъче, над което от иконите си бдят Исус Христос и свети Йоан Предтеча.
Чудотворната икона от Атон
Неотдавна храмът се сдоби с копие на чудотворната икона „Света Богородица Всецарица” от атонския манастир Ватопед. Иконата е известна с мистериозното си въздействие при лечението на ракови заболявания. Копия от нея има в детска онкоклиника в Москва, в пловдивската църква „Света Параскева” и в много други градове.
Църковни настоятели при храма „Успение Богородично” донесли от Света гора копието на чудодейната икона. Отец Боян обаче не пътувал с тях. „Не съм убеден все още, че съм достоен да отида в тези свети места”, казва свещеникът, удостоен със златен кръст от Вселенския патриарх Вартоломей заради апостолската му мисия, посветена на връщането на българомохамеданите в лоното на Христа.
Близо месец вече всеки четвъртък от 10 ч. той чете специални молитви пред иконата на Богородица Всецарица. Първото чудо, сторено от Богородица Всецарица, е записано в летописите на Света гора още през XV-XVI век. Тогава младеж, практикуващ магии, посетил обителта. Когато застанал пред иконата, от нея лумнала светлина, която отхвърлила момчето и го повалила на земята. След тази случка то се вразумило и се отказало от дяволските си занимания.
Богородица заръчала на отеца да изгради храма
Самият отец Боян е преживял мистично чудо. През пролетта на 2000-та година той сънувал знаков сън, който после не му давал покой. В съновидението света Богородица му дала заръка да изгради манастир в чест на 2 000-та годишнина от раждането по плът на Иисус Христос.
„Това място е свято. Тук ще идват на поклонение християни от цяла България да търсят утеха и спасение! Кладенецът, който е в двора на църквата, е благословен от Мене и всеки, който пие и се мие от водата му, ще намира изцеление от много болести.
Водата ще лекува всякакви телесни и духовни страдания! Ти ще съградиш на мое име и Аз ще бъда покровителка на всички, които живеят и пребивават в този град, и няма да допусна беди и нещастия над тези, които призовават името ми с вяра.”
Това рекла Светата майка на родопския свещеник. И започнала треската около проекта. Бизнесмени помогнали със строителни материали и с работници.
Боян Саръев вградил стотици часове собствен труд. И манастирът е едно наистина райско кътче. Дочули легендите за чудесата в храма, в двора се изсипаха ученици от техникум в Плевен. Притихналите деца наобиколиха свещеника, помолиха го да се снимат с него.
Момичета пък дискретно помолиха той да освети гривните при чудотворната икона, приготвени още при старта на екскурзията. Момчетата се смълчаха пред ковчежето с частиците от Разпятието.
„Тук сме не само заради чудния храм, който сте съградили, отче, а и заради личността ви, поклон!”. Това бяха думите на преподавателката Мариета Пешева. Жената се поклони пред духовника. А после голямото ято се втурна към автобуса. Та този човек преди няколко години е номиниран от Американския биографичен институт за един от 500-те лидери на света, прошепна учителката.
Валери и другите спасени души
Млад мъж се суети из двора, чисти шадравана, копае градинките, посреща любезно всекиго. Това е Валери, градинарят. Вече е почти 40-годишен. Израсъл в сирашки дом, успял да завърши техникум. Но гладът на улицата го тласнал към престъпления. Около 11 години общо той е бил по затворите. След последната присъда за поредната кражба пристигнал в Кърджали и отишъл право в храма при Саръев.
Разкрил му душата си, разкаял се и свещеникът го приютил. От 3 години Валери живее в манастира, скъсал завинаги с тъмното си и нещастно минало. Тук не съм сам и гладен, тук имам празниците и човешкото отношение, тук съм човек, признава той.
Отец Боян е отгледал и три невръстни братчета сираци. Майката е с психично заболяване, бащата е починал, когато момченцата били съвсем малки. Най-големият – Спас, вече е завършил духовната семинария в Пловдив. Трябва обаче да се задоми, за да бъде ръкоположен за свещеник. Най-малкият – Георги, сега учи там.
В магерницата при манастира пък всеки ден между 90 и 120 бедняци се хранят безплатно. „Не мога да повярвам, че обществената трапезария издържа цели 9 години! Напоследък децата са 40, останалите са възрастни – българи, турци, помаци, цигани, християни и мюсюлмани”, казва отчето. Две готвачки са на щат в манастира.
Една част от продуктите – агнета, брашно, олио, захар, ориз и др., са постоянни и гарантирани дарения от миряните. Останалото е финансиране от фонда за социално подпомагане при МТСП.
