Над едно от малкото чисто християнски села в Айтоска община вече се носи камбанен звън
11 Май 2011, Сряда
Айтос е една от общините в България, където има доста висока концентрация на мюсюлмани.
Автор: Диана Славчева Снимки: Николай Недев
В общинския център се намира Районно мюфтийство, а в почти всички околни села се издигат добре поддържани джамии. Чисто християнските населени места са едва две-три. Едно от тях е Пирне, което досега бе единственото село в общината, населено предимно с изповядащи православието миряни, където нямаше църковен храм и населението му ходеше да се черкува в Айтос.
Разположено само на 5 километра южно от общинския център, това е едно от най-старите селища в региона. Предполага се, че името му произлиза от „пират“. Колкото и да звучи невероятно, някога в древността Черно море е достигало само на няколко километра от днешното му землище. Други пък смятат, че названието му идва от „пир“, тъй като кореняците в населението му се славели като обичащи да се веселят хора.
На Стефановден (27 декември) през 1999 г., след няколкогодишно ходене по мъките, за да се подготвят строителните книжа, най-сетне теренът, отреден за православна църква, е осветен и е положен основният камък на градежа.
Липсата на достатъчно финансови средства прекъсва на няколко пъти строителството й, но се намират щедри благодетели, които даряват пари за довършване на богоугодното дело. Сред спомоществователите на храма е и патриотичната телевизия СКАТ. С предоставените от нея 5 000 лв. от Църковното настоятелство закупуват гранитогрес и ламинат, с който са облицовани стълбището, балконът и две от стаите в православната сграда.
На 2 май тази година 900-те жители на селото посрещнаха Сливенският митрополит Йоаникий и много други скъпи гости, с които споделиха радостта си от освещаването на напълно завършения вече храм, носещ името „Св. Атанасий Велики”. Светецът е известен като ревностен защитник на Православието и изявен изобличител на арианската ерес.
Вечерното богослужение предния ден бе водено от Дядо Владика, облечен в бяла мантия (стихар), която след службата бе разкъсана на малки парченца и раздадена на миряните за благословение и спомен от събитието.
Освещаването на новото духовно християнско средище бе огласяно от песнопенията на ученици от Софийската семинария. В служението се включиха и свещеници от Зографския манастир в Света гора Атон, чиито монаси също оказаха безценна помощ за изграждането на храма.
По време на службата, продължила цели 5 часа, в Светия престол бяха положени мощите на свети великомъченик Елефтерий. Светецът е родом от Рим и едва 18-годишен получава презвитерски сан, а на 20 вече е епископ на Месина и Илирия. Умира като мъченик по времето на император Адриан, заедно с майка си и още 11 сподвижници при гоненията на християните около 120 година.
Проектът на църквата е изготвен безвъзмездно от бургаската архитектка Ирена Леонова, а иконите са изографисани от айтоските зографи Светла Атанасова, Недялко Жеков и Йордан Иванов.
