Местните тачат паметта на своя патрон - плочата на лобното му място никога не остава без цветя
08 Ноември 2011, Вторник
По пътя от Генерал Тошево за Каварна, сред добруджанската шир и в близост до живописна гора е сгушено едно
Автор: Пламен Николов
от все още големите села в Добруджа – Василево. То носи името на опълченеца Васил Контаров, заселил се тук след Освобождението. Тази година се навършиха 160 години от рождението на поборника и 95 години от зверското му убийство от румънските окупатори.
Сведения за живот по тия места има още от дълбока древност. На около километър и половина от днешните граници на селото могат да се видят останки от римска крепост. Тя е била използвана и по време на Първата българска държава. През Късното средновековие животът по тия места замира. По онова време Добруджа се е превърнала във вървище на народите и на няколко пъти е обезлюдявана заради набезите на многобройни номадски племена от северните степи. След заробването от турците областта за пореден път опустява.
Едва в османски регистри от 19 век се срещат данни за селището Курт доман („вълча мъгла” в превод от турски). Предполага се, че то е било черкезко поселище. Черкезите са тюркски номадски племена, приели исляма, които са били покровителствани от властите по време на робството и са издевателствали над мирното българско население. През 1871 – 1872 г. тук се заселват 6 български фамилии на овчари от Котелско и Одринска Тракия.
След Освобождението тук е оземлен и Васил Контаров. За по-малко от три десетилетия той спечелва любовта и уважението на съселяните си и неслучайно през 1906 г. още приживе става патрон на селото. След 1913 г., когато Румъния нахлува вероломно и окупира Добруджа старият поборник се превръща в закрилник на българите.
Дядо Васил се противопоставя на своеволията на новите поробители на Добруджа и си навлича омразата на румънските власти и на техните лакеи, дошли да колонизират плодородната земя. През есента на 1916 г. Трета българска армия навлиза победоносно в Добруджа. Ясно е, че ще стигне скоро и до Василево. Местен румънски чокой, с когото старият опълченец влязъл в конфликт, нарежда Васил Контаров да бъде убит.
Румънски жандари отвеждат закрилника на българите в гората край селото и го разстрелват. За моралния облик на бореца за свобода свидетелства молбата му за отпускане на поборническа пенсия. Васил Контаров пише: „Докато бях млад ми беше стидно да искам полагащата ми се пенсия, но в напреднала възраст съм принуден против волята си да моля почитаемия Пенсионен съвет за предвиденото от закона”. Колцина са днешните управници, които могат да се похвалят с подобна безукорна честност.
През 1916 г. отстъпващите войски на окупатора отвличат десетки мъже от Василево и ги заселват в пленнически лагер в Молдова. След Ньойския диктат окупаторите се завръщат в Добруджа. Те отново връщат турското име на Василево, за да изчезне и споменът за дядо Васил. Но българите тук пазят паметта за своя патрон, когото с почит наричат Комитата.
Местните жители героично издържат ужаса на румънската окупация и зверствата на чокои, жандарми и пристигналите от македонските планини колонисти – цинцари. Колонистите напускат тези земи едва след като Южна Добруджа отново влиза в пределите на България и тогава на тяхно място тук идват нашенци – преселници от Северна Добруджа, най-вече от Бабадаг и селата Горна Чамурла и Башкьой.
Един е тях е бай Йордан Георгиев. Той е роден през 1922 г. в тулчанското село Башкьой и има роднинска връзка със земеделския водач Никола Петков. Бай Йордан е участвал във Втората световна война като свързочник в 46-и пехотен Добрички полк. Сражавал се и по бойните полета в Унгария.
Училището във Василево е създадено през 1896 г. То просъществува до 2008 г., когато е закрито, защото в класните стаи са останали едва 48 деца. Иначе във Василево живеят около 400 души. През последните години обаче броят на циганите прогресивно расте. Селото, макар и все още сравнително многолюдно, се циганизира с бързи темпове. Мургавите вече са около 50 % от местното население.
Все още в селото оцелява читалището, което е изградено през 1962 г. Към него са сформирани два състава за народни танци – детски и младежки.
През последните 5-6 години се полагат усилия за подобряване на инфраструктурата във Василево. Изградени са нови водопроводи и загубите на вода са намалени 10 пъти. Ремонтиран е и пътят до Дропла, което скъсява разстоянието до областния център Добрич.
Безработицата в този прекрасен добруджански край не е проблем.
Просторното му землище заема цели 23 000 дка и при арендаторите, които стопанисват земята, се разкриват достатъчно работни места. Тук има и шивашки цех, който осигурява работа на 65 души. За разлика от много други села в Добруджа – тук не работи само този, който не иска.
Морският бряг не е далеч – на около 30 км. Живописната гора до Василево също привлича туристи. Затова не е чудно, че над 20 василевски къщи вече са закупени от англичани. Чужденци са дори собствениците на сградата, където преди се е помещавала детската градина. Така че има оптимизъм за бъдещето на потомците на дядо Васил – Комитата и техните съселяни.
Васил Контаров е роден в Котел през 1851 г. Още през 1873 г. се включва в борбите за национално освобождение. На 5 ноември 1876 г. се записва в руско-българския батальон, с който участва в Сръбско-турската война. Там служи до 3 април 1877 г. На 1 май постъпва в редовете на българското опълчение и се заклева пред Самарското знаме да се бори до смърт за свободата на Отечеството си. Сражава се в най-важните боеве на Освободителната война от 1877-1878 г. Воюва при Стара Загора, на Шипка и край Шейново.
