Един учител и петима ученици – среща след 40 години
Много от хората, които познават философа Пеньо Костадинов (в средата), бяха изненадани от самобитния му талант на художник
24 Ноември 2011, Четвъртък
Кой ще разкаже за лудориите на старото ни братско общество, от които ми е останала само една стара измачкана покана
Автор: Диана Славчева снимки авторът
за някогашна обща изложба. В нея сякаш е затворен като в упоритата памет на бодър старец образът на онова време, което днес дори не е история...
Това са част от размислите на един изкушен от четката дипломиран доктор по философия, споделени по повод откритата в началото на седмицата в Бургас изложба под наслов „Клубът“. Загадката какъв е този клуб и как в него са се събрали художници, скулптор, богослов и философ бе разбулена пред заинтригуваните бургазлии във вторник на втория етаж на градската галерия.
Оказа се, че с повече от четиридесетгодишна давност – в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, в крайморския град майсторът на четката Енчо Рачев създава Клуб на младия художник. През 1972 г. в него попадат тогавашните гимназисти Антон Бончев, Георги Тодоров, Климент Атанасов, Пеньо Костадинов и Хари Арабян, обединени от изкушенията на изобразителното изкуство. А покрай рисуването в общите им занимания се преплитат и литературата, музиката, естетиката...
Минават години и всеки поема по своя път. Някои от тях – като Климент Атанасов, наистина достигат върхове в живописта и днес са прочути не само у нас художници. Други – като Арабян, се посвещават на скулптурата, трети заменят четката с перото – като Пеньо Костадинов. Георги Тодоров пък добавя към всичко това и разпятието, ставайки известен богослов, но и автор на интересни книги като „Свети Борис – три мита за покръстването”. Антон Бончев пък е по малко от всичко – и художник, и журналист, и поет...
Днес, след четири десетилетия, петимата многолики творци отново са заедно с предизвикателната си изложба, събрала някак неочаквано талантливите членове на едновремешния клуб. Техните най-нови произведения, събрани в експозицията „Клубът“, първо бяха изложени в началото на годината с успех в Софийския университет, за да изпратят 2011-та в родния град на своите автори.
Като поредното доказателство, че духовността винаги надживява тленността на материалния свят. Така, както внушенията и емоциите от техните платна ще се вплетат завинаги в несломимия дух на Бургас и ще останат за вечни времена в неговата нематериална съкровищница, за разлика от порутеното ателие, където някога се е събирал Клубът, чиято врата сега е заключена с ръждясал катинар.
