Българската пехота обстрелва Одрин по време на Балканската война
08 Декември 2011, Четвъртък
Преди 99 години
След като турците окончателно се предават на 14 ноември 1912 г.,
загубвайки една пета от армията си след Чаталджанската епопея, се пристъпва към подписването на примирие между България, Сърбия и Черна гора от една страна и Турция от друга. В 8 часа вечерта на 3 декември то е подписано, като единствено Гърция не се присъединява към него. Това обаче не й пречи по-късно да вземе участие в последвалите мирни преговори в Лондон.
Във военноисторическите хроники по повод Балканската война откриваме данни, че:
„мобилизацията в България е преминала с нечуван успех, за което способствало силно развитото в българите патриотично чувство, а също и обстоятелството, че целта на войната така, както я разбирал народът – освобождението на своите братя от игото на турците – била твърде близка до сърцето на всеки българин.
Броят на отзовалите се на призива надминал всякакви разчети – в много градове излишните доброволци, които не могли своевременно да получат винтовки, били зачислени в допълнителни дружини като попълнения на мястото на убитите след първите боеве.
От 70 000 човека мирният състав на българската армия за две седмици се развърнал в тристахилядна армия, а по някои сведения в края на мобилизацията нейният състав достигнал почти 400 000 души, включително и македонските доброволци и войската, която останала в България”.
Към момента на обявяването на войната българската войска, на която предстояло първа да влезе в боя, била разпределена по следния начин, както свидетелства изданието на московското Дружество за издателско дело и книжна търговия от 1914 г.:
„Първа армия, до 30 000 щика, под командата на генерал Кутинчев, разположена край Ямбол. По това време тя се състои от две дивизии: първа – под командването на генерал Тошев, и десета – под командването на генерал Бражеринов.
Втора армия, с 72 000 щика, под командването на генерал Иванов, разположена в близост до Харманли, на железопътната линия, водеща към Одрин. Тя се състои от три дивизии: трета – под командването на генерал Сарафов, осма – под командването на генерал Кирков, и девета – под командването на генерал Сираков.
Трета армия, с 64 000 щика, под командването на генерал Радко Димитриев, разположена край гара Стралджа по линията Ямбол-Бургас. В нейния състав влизат три дивизии: четвърта – под командването на генерал Бояджиев, пета – под командването на генерал Христов, и шеста – под командването на генерал Тенев.
Освен тези три армии, някои войскови части, играещи второстепенна роля, в това число и две пехотни дивизии: втора – под командването на генерал Ковачев и седма – под командването на генерал Тодоров, са изпратени да действат на македонския театър на войната.
Главната квартира на българската армия се помещава в Стара Загора, където се намирал и цар Фердинанд като законов главнокомандващ цялата армия и неговият помощник – генерал Савов като фактически главнокомандващ, и началникът на щаба генерал Фичев”.
През годините
2 декември 1375 г. — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва
3 декември 1866 г. — Петко Славейков основава вестник „Македония” в Цариград
3 декември 1891 г. — Народното събрание приема закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия
3 декември 1912 г. — 1912 г. — Балканската война приключва с подписването на т. нар. Чаталджанско примирие между Османската империя и Балканския съюз
3 декември — Международен ден на хората с увреждания
4 декември 1904 г. — В София с подкрепата на Иван Шишманов е открито първото музикално училище в България, което през 1913 г. става държавно, а през 1921 г. е преобразувано на музикална академия
4 декември 1908 г. — В София е открит първият в България и втори в Европа киносалон
4 декември 1952 г. — Роден е първият български генерал Сава Муткуров
5 декември 1975 г. — В София е комплексът студентски общежития, известен като Студентски град
6 декември 1844 г. — Роден е Капитан Петко войвода
6 декември — Ден на моряците и рибарите
6 декември — Ден на банкера
6 декември — Ден на търговеца
6 декември — Ден на дарителя
6 декември — Празник на Бургас
8 декември 1204 г. — Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал
8 декември 1888 г. — V-то Народно събрание приема закон за учредяване на висше училище в София
8 декември — Студентски празник. За първи път в България денят е честван като празник на Софийски университет и като студентски празник през 1903 г.
