Еврото рухва, а левът?

Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net

която този път обхваща периода до края на 2012 г. Наред с дежурните обяснения за състояния и опозиции на планети, които обикновеният читател не разбира, а астролозите много обичат да описват в детайли, Глоба нахвърля и една, почти невероятно звучаща тогава картина, на САЩ и Европа.

“През 2011 и особено 2012 година виждам, че САЩ ще се изправят пред тежки времена, а ЕС ще се разпадне. Америка я чака голяма депресия. Страната може би ще успее да се съхрани като единна държава, макар вероятността да се разпадне на отделни републики също да е голяма, но ще загуби лидерския си статут.

При това най-тежкото ще дойде след края на мандата на президента Барак Обама, който няма да получи втори такъв в Белия дом. Още по-печално бъдеще очаква Европейския съюз. На мястото му ще се появят няколко блока по подобие на съюзите, съществували в Европа до 40-те години на миналия век. ЕС може би ще остане като формирование, но единствено на хартия”.
Обикновено на астрологическите прогнози не се обръща сериозно внимание извън ежедневните хороскопи във вестниците.

Предсказанията на Глоба също не трогнаха никого през 2009, а и звучаха налудничаво. Европа бе все още в плен на еуфорията, че е неизбежно всичко живо на континента да се присъедини към ЕС, а очакванията бяха съюзът в даден момент да трансформира независимите държави в нещо като щати, управлявани от всемогъщия Брюксел.

Малките страни, чийто глас никога не е бил чуван в тази своеобразна нова империя, наречена ЕС, почти се бяха примирили с бъдещето си на провинциални области в бъдещата мегадържава.

Националният им суверенитет част по част бе отнеман в полза на бюрократи, намиращи се далече в белгийската столица, които никой никога не е избирал, нито назначавал. Те от своя страна твърде малко разбираха проблемите на далечните членки на съюза, но пък бяха овластени да взимат най-разнообразни решения за ежедневието на обикновените хора и в най-затънтените села.

Като, например, как да изглежда и колко да е дълга продаваната в ЕС краставица, какъв да е размерът на тоалетната чиния, да бъдат ли подпомагани и с колко земеделските стопани, в кои държави кои отрасли могат да бъдат насърчавани и кое - не и още купища подобни безумици.

Единственият пряко избиран от жителите в ЕС орган – Европейският парламент, нямаше особени правомощия. За сметка на това образуваната на принципа на съглашателствата между големите държави (трима комисари за мен, двама за теб) Еврокомисия също разполагаше с почти неограничен ресурс.

Бутафорните й решения могат да изпълнят няколко тома с примери. Българските представители в тази комисия също не пропуснаха да се разпишат с глупости. Меглена Кунева, която трябваше да защитава уж правата на потребителите, поради липса на работа, се зае да задължава производителите на уокмени да намалят звука на възпроизвежданата от тях музика, понеже бил много силен.

В друг момент поде кампания за забрана на китайските стоки – били й съмнителни. Нищо от това не се получи, което не попречи на Кунева да продължава да се смята за политик от голяма европейска класа. Колко и какви са възможностите на един обикновен европейски бюрократ се видя около жалката и кратка кариера в политиката на бившия външен министър Румяна Желева.

Тя можеше безпроблемно да си остане европейски депутат с опция после да се прехвърли в някое спокойно бюрократично кабинетче в Брюксел, откъдето да командва съдбините на хората по цяла Европа. Но появата й като външен министър в България я представи в истинската й светлина на абсолютно некомпетентен човек, който дори няма обща култура, щом не знае на кой континент се намира Сомалия.

Изобщо, рекламираният като панацея на всичко Европейски съюз бе щедър към богатите държави, на които отвори безпроблемни пазари в Източна Европа. Там те изсипаха цялата си продукция, задушавайки местните производители. Забраните за откриване на безмитни зони и други подобни възможности за насърчаване на чужди инвеститори пък обричаха малките и бедни членове на ЕС
да си останат все така в периферията на съюза.

Единната валута бе само инструмент на богатите, от който в края на краищата започнаха да страдат и самите те. В момент на дългова криза в някои от държавите, въвели евро (като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия), те нямаха единствения лост да намалят дълга си – девалвация на местната валута, поради което прибягваха до единственото спасение – да искат нови заеми, за да покриват старите.

Трупащите се с тях и нови лихви обаче само ги омотаваха в омагьосан кръг, от който няма измъкване. Въвеждането на финансова дисциплина доведе до бум на безработицата, срив в производството, оттегляне на чуждите инвеститори и до още по-голяма криза. Ето защо днес прогнозите на Павел Глоба са на път да се сбъднат.

От няколко седмици икономически анализатори, шефове на могъщи компании, политици, без вероятно да са чели какво е казал Глоба, се надпреварват да преповтарят думите му за предстоящия крах на ЕС и единната европейска валута.

Публичното говорене по темата се засили особено през последната седмица с наближаването на срещата на върха на ЕС на 9 декември, предшествана от заседание на ръководството на Европейската централна банка на 8 декември. Там ще се разглежда предложение на германския канцлер Ангела Меркел, подкрепено с половин уста и от френския президент Никола

Саркози, за създаване на нов съюз върху руините на ЕС.
Неговите членове ще трябва да подпишат обаче и че се отказват напълно от държавния си суверенитет. В проекта на Меркел, наречен от журналистите фискален съюз, макар и да не е съвсем ясно обяснена процедурата, се предвижда националните бюджети на участващите държави да не се приемат от техните парламенти, които са единствени суверенни органи за това, а от някаква ефимерна чужда структура, базирана неясно къде.

Без да е упоменато директно в текста, повечето наблюдатели забелязаха между редовете, че това място следва да се разбира като Берлин или Париж, но по-скоро Берлин. Текстът на Меркел предвижда бъдещата организация да приеме еврото като своя монетна единица, но изхвърляйки преди това от редиците си несигурни страни като Гърция и Италия.

Самата поява на подобно предложение подейства като студен душ за бизнеса в Европа и като кошмарен спомен от миналото за много политици, основно в източната част от континента.

В Полша си припомниха времената на Третия райх, който мечтаеше именно да стане център за управление на всичко в Европа. Чешкият президент Вацлав Клаус, който и без това не пропуска да сравни ЕС с комунистическия Интернационал, отсега обеща да не се подписва под подобен съюз.

Същото направи и британският премиер Дейвид Камерън, който предупреди, че Берлин цели да си създаде свой собствен съюз от държави.

Когато главният финансов директор на Novo Nordisk се срещнал с колегите си от маркетинга миналия петък, разговорът бързо се придвижил далеч от дискусията за резултатите и продажбите. Йеспер Брандгаард задал прост, широкообхватен въпрос: как да се определят цените за новите две инсулинови лекарства на компанията, ако еврото изчезне?

Датската фирма, която е най-големият световен производител на инсулин, е извън Еврозоната, но продава продуктите си основно там. „Трудно е да направим детайлен план, но трябва да помислим как ще функционира ценовата ни стратегия, ако еврото внезапно го няма – коментира Брандгаард пред „Ройтерс”. – Как да избегнем падането в капана? Това бе първият път, в който зададох този въпрос. Но е тема, която ще става все по-актуална”.

Планирането на разпадането на единната валута на 17-те нации от Еврозоната не е лесно. Подобно на много бизнес лидери, Брандгаард разглежда разпадането на еврото като възможно, но не и вероятно – но шансовете нарастват. В проучване от 23 ноември 14 от 20 икономисти отговарят, че еврото няма да оцелее при настоящата си форма – и компаниите започват да се подготвят за най-лошия възможен сценарий.

Когато бе създадена единната валута, процесът отне много години внимателно планиране, нямаше внезапни обезценки и преоценки, които да пречат на икономическите отношения във валутната зона. "Този филм не може да се пусне наопаки.

Трудно е да си представим 17-те страни от Еврозоната да минат през подреден, траещ десетилетие процес, при който първо ще бъдат върнати националните валути, след това ще им бъде позволено постепенно да се отклоняват една от друга в тесни граници, а след това да се котират свободно", коментира Гавин Дейъвис, президент на Fulcrum Asset Management, в статия за “Файненшъл таймс”.

Казано на по-човешки език, Дейвис предупреждава, че в нощта, в която се разбере, че еврото вече го няма, то на практика все още ще съществува, защото банкнотите му ще продължават да са в обращение и ще се котират на световните борси. Там най-вероятно еврото ще е обект на жестоки финансови спекулации – всеки ще тръгне да се освобождава от тази умираща валута.

При рекордни продажби на евро и никакво желание някой да го купува, неминуемо то ще се обезцени, и то за доста кратко време. Което неминуемо ще повлече и останалите, свързани с еврото валути. Българският лев е една от тях.

На този фон звучи даже притеснително спокойствието, с което политици и медии в България неглижират случващото се в ЕС. Особено озадачаваща е липсата на желание на журналистите у нас да се занимават с тази тема, сякаш тя не касае по никакъв начин страната ни и спестяванията, макар и мизерни, на обикновените хора. Миналата неделя гост в “На четири очи” по Нова телевизия на Цветанка Ризова бе финансовият министър Симеон Дянков.

В един момент той сам си каза, че очаква до шест месеца, а може би и по-рано еврото да изчезне. Очаквано би било Ризова да го попита какво се случва при това положение с лева, който по силата на валутния борд, е здраво завързан за еврото и се издига или спада в котировките с него.

Но Ризова го прекъсна с думите: Да не се занимаваме сега с тази тема, защото хората ни гледат с очакване да ги занимаваме с други по-важни неща”. И отвори старата и толкова лесна приказка за пенсиите.

Самият Дянков няколко дни по-късно направи едно много странно изявление, което би трябвало да стресне и журналисти, и политици. Преди още в България някой официално да е отпечатал проекта на Меркел, преди срещата на девети и без никакви консултации с когото и да било той обяви, че страната ни с готовност ще се включи във фискалния съюз, подготвян от Германия.

Хората неслучайно казват, че историята учи, но и винаги се повтаря, защото мнозина не обичат да се поучават от нея. По време на Първата световна война България отново бе съюзник на Германия в Централните сили, което доведе до поредната ни национална катастрофа.

В разгара на Втората световна държавата ни се присъедини в оглавявания пак от Германия Тристранен пакт и това доведе комунизма, мачкал държавата ни 45 години.
Поне от приличие Дянков можеше да поизчака срещата на върха, преди да обявява симпатиите си към организация, която ще се командва от Берлин.

Още по-нелепо бе изявлението пък на министъра на икономиката Трайчо Трайков, който също в началото на тази седмица каза, че страната ни продължава твърдо да изразява желание да се откаже от лева и да въведе еврото. Това по-скоро прилича на сделка, при която на 9 септември 1944 година инвеститор с ентусиазъм си купува завод в България. И за капак във вторник се обади и премиерът Бойко Борисов, който пък рече нещо съвсем различно - нямало да се подпише под нов съюз, в чийто договор е отнет фискалният ни суверенитет.

С което директно предварително се обяви против проекта на Меркел. Трима политици за два дни изрекоха три различни неща, а уж са от едно и също правителство.
Това обаче продължи да не трогва българската журналистика и темата за загиващото евро и опасностите пред лева продължиха да си стоят извън дневния й ред.

В световната история е имало стотици валутни съюзи. И нито един не е преживял особено дълго. Еврозоната не е някакво изключение. Гърция, от чийто финансови катаклизми тръгна сривът на ЕС и валутата му, има достатъчно опит от миналото при подобни ситуации.

През 1908 година тя бе изхвърлена от т. нар. Латински съюз, в който членуваха Франция, Италия, Белгия и Швейцария. Тогава южната ни съседка бе обвинена отново в липса на финансова дисциплина. В сряда “Дойче веле” излъчи анализ, от който става ясно, че само за периода 1948-1997 година в света е имало 130 случаи на разпаднали се валутни съюзи.


Всяко едно излизане от валутен съюз

създава проблеми на три нива: логистични, икономически и политически. Най-кошмарни са логистичните: фирмените баланси трябва да бъдат пренаписани, пенсиите, застраховките и заплатите - преизчислени. Да не говорим за цените по магазините и кредитите.

Проблематични са и дълговете на фирмите - особено ако кредитите са взимани в чужбина. Освен това смяната на валутата трябва да стане светкавично, защото най-голямата опасност при въвеждането на нова валута е бягството на капитали навън.
Подобно изтичане на капитали би довело до срив на банковата система. Всъщност в Гърция това вече е факт.

Но с това проблемите не свършват: в преходната фаза от едната към другата валута банките и националните капиталови пазари трябва да бъдат затворени за известно време. В противен случай би се стигнало до шокиращ срив на обменния курс.

Освен това излизането от валутния съюз и очакваното обезценяване на новата валута има смисъл само в случай на регулиран държавен банкрут. Към това се прибавят и изключително големите разходи, произтичащи от смяната на една валута с друга.

Една страна, която напуска валутния съюз, има нужда от солидна помощ - при това не само незабавна под формата на финансови инжекции. На съответната държава трябва да се даде възможност да се възползва от предимствата, които носи една слаба валута - като например нарасналата конкурентоспособност.

Пред България сега има две възможности, като втората е по-малко притеснителна. Или левът остава вързан за еврото и се срутва заедно с него, а с това всички българи обедняват за втори път в рамките на само 15 години. Или правителството и БНБ успеят светкавично да го закачат за друга силна валута и така паричната ни единица запазва високи стойности, от които обаче ще пострада износът. При валутен борд трети изход засега е невъзможен.



В категории: Анализи , Горещи новини