Митрополит Григорий: Всеки българин е един малък апостол

Автор: Интервю на Здравка Христова

Роден е на 10 октомври 1950 г. във великотърновското село Козаревец. През 1968 г. постъпва като послушник в Преображенската света обител. Tам в началото на февруари 1974 г. е подстриган в монашество с името Григорий от Великотърновския митрополит Стефан.

Продължава образованието си в Софийската духовна семинария и Духовната академия „Св. Климент Охридски". Специализирал е в Нюшател, Босей и Женева, Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд. На 22 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Константийски". На 27 февруари 1994 г. е избран, а на 6 март с. г. е канонически утвърден за Великотърновски митрополит.


- Дядо владика, какво е отношението ви към политиците?
- 85 на сто от населението в България е съставено от православни християни. Това са  данъкоплатци и избиратели, за които държавата трябва да полага грижи, а не го прави много често с чисто и открито сърце. Трябва да има разбиране и трезва мисъл, защото спасението е в единството, а не в назиданието и разделението, които ни натрапват.

- Как ще коментирате скандалите около висшия клир?
- Не зная дали тези така наречени скандали занимават някой друг, освен някои псевдожурналисти. Нещата са в нормалните си рамки и релси. Някой си ги измисля, за да отвлече вниманието на хората в друга посока от болежките на нацията – духовни, финансови и физически. Скандалите са превърнати в черен бизнес с цел финансови облаги. Не виждам защо трябва да им се обръща някакво внимание.

- Какво очаквате да се случи при предстоящото отваряне на досиетата на висшето духовенство?
- Това трябваше да стане в началото на 90-те години или най-късно през 2006 година, когато излезе Законът за досиетата. Сега никой не може да ме убеди, че „картончетата“ ще са достоверни. Имаше достатъчно време да се подхвърли нещо между кориците на папките... Фалшифицират се долари и евро, а какво остава за някакво писъмце да бъде подправено.

През „другарското“ време на пролетарската диктатура на църквата не се гледаше с добро око. Нямаше институция, която да не е вербувана и прегледана. Чудя се откъде другарите взимаха толкова пари, че да поддържат такъв голям персонал за репресия и натиск върху хората. На Преображенския манастир навремето му задигнаха златото и какви ли не други безчинства не се случваха. Измислиха разкола, главният прокурор Татарчев ни изпрати милиционери в църквите...

Сега е много лесно след толкова време отново да се създават нови скандали. Според мен целта е да се разбие църквата като единствения устой на народа ни. Авторите на този пъклен замисъл трябва категорично да знаят, че са обречени на провал. Всякакви самозванци минаха през политиката, но Църквата и народът устояха. За съжаление успяха да разбият армията като основен жалон на отечеството ни, но с Църквата това няма да се случи. Тя винаги е била здравият юмрук на нацията. А ние, монасите и свещениците, не случайно сме дали обет пред Бога да работим на ползу роду.

- Измислиха ли си от данъчната администрация проблемите с неплащането на заплатите и осигуровките на поповете?
- Това също са някакви изкуствено нагласени работи. Великотърновската епархия, която ръководя, е една от най-редовните. Друг е въпросът, че както във всяка гилдия, така и при нас, свещениците, има мързеливци, които не искат да работят и да служат в храма. Как да получава заплата свещеник, който има два пръста прах и паяжини по катинара на църквата си.

Той не знае откъде е входът на храма и го е оставил да буренясва. Как и за какво да получи заплата? Държавата не дава заплати, всеки трябва да си заслужи възнаграждението. За съжаление има недобросъвестни свещеници, които петнят името на клира и ни срамят пред Бога и миряните като не изпълняват пастирските си задължения.

- Каква е ролята на духовенството в съвременния свят?
- Днес ролята на добрия духовен пастир е много голяма. Той трябва да следи за паството си, да утешава и помага на обществото и на държавата. Едва днес властимащите се сещат да правят центрове за сираците и изоставените деца.

По този проблем работя повече от 15 години и още оттогава манастирите в епархията бяха предоставяни за помощ на бедстващите и несретните души. Слава Богу, сега и държавата се сети и институционализира този въпрос. Не случайно социалният министър специално дойде в Митрополията, за да се допита до владиците как да организира трапезарии за бедните.

- Защо свещениците не заделят в помощ на миряните част от парите, които получават, когато освещават фирмени офиси, банки и партийни централи?
- Не винаги вземаме пари, когато правим освещаване. За първи път си позволих да искам пари в Габрово, където осветих два мола. Със средствата от водосветите започнахме да правим храм.

Църквата дарява всеки ден. От моята заплата си плащам горивото и ремонта на колата – това не е ли дарение на фона на смешното ми възнаграждение от 250-300 евро. Аз съм калугер човек, нямам семейство. Но свещениците имат жена и деца, имат ангажименти вкъщи, а също правят такива жертви.

- Какво наложи Светият синод да излезе с нарочна декларация срещу зачеването ин витро и сурогатните майки?
- Сурогатното майчинство е консуматорско отношение към децата и към тайнството на зачеването. То може да доведе до репродуктивна проституция, където жени продават своята утроба, за да износят дете на богата двойка.

Асистираната репродукция и сурогатно майчинство са в явно противоречие с православното разбиране за произхода и смисъла на човешкия живот, за устоите и призванието на семейството.

Църквата е крайно резервирана към всяка противоречаща на Божията воля човешка намеса, каквото е друга утроба, и то срещу няколко сребърника да носи плода и бебета да се зачеват в епруветка. Човекът е венецът на Божието творение. Медицината не е вездесъща, не е Господ, за да се разпорежда.

Църквата изразява силното си безпокойство от рисковете и предизвикателствата, пред които тези медицински практики поставят съвременните хора, въпреки че в основата им нерядко може би залягат искрени въжделения и положителни мотиви.

Държавата трябва да помага на бездетните, но не като въвежда богопротивни и подкопаващи семейните устои закони. Помощта й трябва да се съсредоточи бездетните съпрузи да надмогнат болката си, като пренесат копнежите и любовта си върху изоставените и децата сираци.

В България трябва да бъдат гласувани закони, които улесняват осиновяването, стимулират приемните семейства, а не да отваряме врата, от която неминуемо ще изскочат много неизвестни. Притеснявам се страната ни да не стане като Индия, където много богати англичани посещават тамошните лаборатории, за да си поръчат дете. Децата са дар от Бога, но не трябва да ги търсим на всяка цена.

- Какви са вашите пожелания към миряните за Новата година?
- Българинът да не вярва на лъжата, че през 2012 година ще се случи краят на света. Господ е този, който единствен знае кога ще настъпи той. Пожелавам на хората всеки ден да си прочитат молитвичката, защото това е контактът, телефонът с добрия Господ Бог. Всички трябва да сме не безразлични, а бдителни за нашето отечество.

Защото народ, който не умее да храни духа и вярата си, е принуден да храни чужда администрация и чужда армия и тежко и горко му на такъв народ. Това унижение вече сме го изпитали през вековете в робство. Всеки от нас трябва да се старае да живее здравословно и дълго. Да се пази от прокълнатото ГМО, което навсякъде насила ни го пробутват. Всеки българин е един малък апостол, който има какво да допринесе за доброто на човечеството.

В категории: Вяра , Горещи новини