Депутатите стартираха новата сесия през тази седмица с куп важни и неприети закони, по които тепърва ще има много работа и дебати.
Автор: Найден Хадживасилев
Безспорно един от най-важните е законът за отнемане на престъпно имущество. След дълги обсъждания по министерства и комисии този закон стигна до гласуване на първо четене в пленарна зала през миналата година. Това гласуване обаче бе първото противопоставяне на депутатите от ГЕРБ на правителствен законопроект.
Законът бе бламиран от мнозинството, тъй като близо 1/3 от герберите не дойдоха в залата да гласуват. Така той се превърна в личен провал на тогавашния правосъден министър Маргарита Попова, която впоследствие бе избрана за вицепрезидент. Писането на нов закон бе отлагано няколко пъти. Според последните обещания на наследника на Попова Дияна Ковачева проектът на закон трябва да е готов до края на януари, но едва ли ще е голяма изненада, ако и този срок не бъде спазен.
Основният спорен момент в закона е разпоредбата, според която се въвежда гражданска конфискация - отнемане на имущество без влязла в сила присъда, ако разликата между доходи и имоти е над 96 хил. лв. за физически лица и над 150 хил. лв. за фирми. За въвеждането на подобна конфискация настояват от ЕС и САЩ. Друг проблемен текст бе този, че имущество ще може да се отнема и заради административно нарушение.
Друг важен закон, който трябва да се изработи, е този за царските имоти. Изискването за такъв закон бе записано в мораториума върху стопанската дейност в тези имоти, който парламентът гласува в края на 2009 г.
Този мораториум стана повод за бившия премиер и още по-бивш цар Симеон Сакскобургготски да заведе дело срещу България в Страсбург и според юристи шансовете му да осъди държавата никак не са малки. Според последни информации в Регионалното министерство има комисия, която работи по създаването на такъв закон, но досега от нейната работа няма резултат.
През миналата година депутатите много често приключваха по-рано работния си ден поради изчерпване на дневния ред. Въпреки това не им остана време да приемат важните промени в Закона за държавния служител.
С тях трябва да се регламентира законово новият модел на оценяване на служителите в държавната администрация и въвеждането на по-справедлива матрица за заплащане на труда. Моделът няма да влезе в сила поне до март, въпреки че необходимите наредби за прилагането му вече са приети и обнародвани в "Държавен вестник".
Самият текст бе внесен в НС още на 21 ноември, но досега не е гледан дори на първо четене по комисии. Проектозаконът за държавния служител предвижда изменения в купища други закони и дебатите по него ще са тежки.
С преходни текстове в закона се отменят всички законодателни текстове, даващи право на отделни ведомства да харчат приходи от такси за чиновнически бонуси, премахва се добавката за прослужено време към заплатата, включват се нови структури към държавната администрация, като НЗОК например и др.
Неофициално се твърди, че късното разпределяне на проекта по комисии се дължи и на вътрешна съпротива сред депутати на ГЕРБ. Финансовият министър Симеон Дянков се опита да оправдае забавянето с ветото на президента Георги Първанов върху увеличаването на пенсионната възраст. Това е вторият законопроект на Дянков, който се бави в НС. Проектът за закриване на Държавния резерв бе открито бламиран като недоработен и не е ясно каква ще е съдбата му.
През последните месеци често в пленарната зала няма кворум, а работата по законите, особено по-най-важните, върви бавно и мудно. От ентусиазма на герберите в началото на мандата вече няма и следа. Бавно и полека те станаха като всички други мнозинства, управлявали до момента.
