"Възродителен процес" вместо компенсации за тракийци

Автор: Светлнана Николова

родните политици се снишиха, а обществото напълно изключи темата от дневния си ред. Мълчат даже патриотични организации като ВМРО и Нова зора, които иначе не пропускат повод да напълнят с протестни писма електронните пощи на журналистите.

„Националните“ медии пък се отчетоха с протоколна информация на 12 януари, след което също замълчаха. За разлика от турските си колеги, които доволно потриват ръце и вече недвусмислено подсказват, че България може да бъде дадена на Трибунала в Хага за „извършване на етническо прочистване“ и „насилствена асимилация“.

На тази дата страната ни затвори завинаги една страница, свързана с надеждите на тракийските бежанци и техните наследници, че някога ще получат компенсации за насилствено отнетите им земи в Одринска Тракия. И отвори друга. Сега потомците на тези българи ще носят последствията от националното предателство на Народното събрание.

Защо точно сега? Тази декларация беше отхвърлена за разглеждане през 2010 година с гласовете на ГЕРБ и “Атака”. Не било целесъобразно вкарването й в парламента, така каза тогава лидерът на управляващата партия Бойко Борисов. Сега текстът бе приет с подкрепата на неговите хора и с любезното отсъствие на “Атака”.
Всъщност, едва ли има друг подобен вот в НС през последните години.

Внимателен прочит на стенограмите от Народното събрание показват, че дебат по проекторешението на вносителя Иван Костов на практика липсва. Пълен консенсус, както при предходното решение, с което България официално не признава геноцида над арменците, извършен от османските войски.
За да не пречат на вота, Волен Сидеров и останките от свитата му тихомълком се изнизаха от залата, непосредствено преди гласуването. Удобно, за да не бъдат после замервани с камъни от малцината последователи на “Атака”, които още вярват, че тази партия е патриотична.

БСП си остави вътре трима, които да ударят рамо на Борисов и Костов в случай, че гласовете не стигнат. В позорния списък на националните предатели влязоха имената на Меглена Плугчиева, Петър Корумбашев и Димо Михалевски.

Синята коалиция, разбира се, беше сто процента на линия, но в тази партия по принцип е трудно да се говори за какъвто и да е национализъм, като се има предвид принадлежността на част от състава й към разни секти.

Сред тези, които осъдиха България за „възродителния процес“, са независимите Димитър Чукарски, влязъл от листата на РЗС и Корман Исмаилов, бивш член на ДПС.

От залата се измъкнаха и 16 депутати от етническата партия на Ахмед Доган. Но не от деликатност, за да не бъдат после обвинени, че са оказвали някакъв натиск в парламента. А заради агентурната си принадлежност към структурите на Държавна сигурност.

Не върви някак си Aхмед Доган, Гюнай Сефер, Лютви Местан, Митхат Табаков и Рамадан Аталай примерно да осъдят процеси, в които лично са участвали.


Как Турция прочисти етнически Беломорието
Любомир Милетич
Гърците напуснали Дедеагач на 19 септември, а в същия ден го заели турски войски, от части дошли с трена от Гюмурджина, от части откъм Енос. Дошлите с трена спрели на военната гара и нощували там. Между туй главатарите им ходили в града да преговарят с владиката и с гърка Антониядис, персийски консул в Дедеагач.

Преди да се оттеглят гръцките власти, гръцкият командапт, към когото се обръщали някои българи за защита, отговорил, че българското население можело да се прекара с параходи в Гърция заедно със стоката, ако половината стока се отстъпи на гръцкото правителство и ако българите се съгласят да станат гърци. Това било отхвърлено с възмущение. Въпреки туй гърците заграбили и отвлекли с параходите си 5—6 хиляди дребен и 500 едър добитък.

Турците с първо навлизане в града до самата военна гара съсекли 18 души българи, стари и млади, които искали да излязат вън от града та били заловени. Щом влезли турците, в същия ден тържествено провъзгласили „автономията”. Един очевидец, същият Мавер Калоянов от с. Дуганхисар, когото по-горе споменахме и който него ден се е намерил в Дедеагач, гдето е държал касапски дюкян, казва: „Когато турците влязоха в Дедеагач, церемониално издигнаха турското знаме в правителствения дом.

Българи там никак не припускаха. Само аз можах да отида там. Блъскаха ме с вик „назад!” Казах, че съм тукашен и се промъкнах. Командирът им държа реч, че тук автономията се устроява от трит? народа: „ислям ве рум ве израил”. За българите ни дума. Чух че извика: булгар-милет кьор олсун! (българският народ да опустее), на което всички ръкопляскаха. Имаше много евреи.”

Турците, щом заели града, извикали всички кметове на българските бежанци и им заявили, до пет дена да си намерят средство за да си идат в България, било с параходи или пеш. Кметовете отговорили, че населението желае да си остане тук, че то с толкова челяд и стока мъчно може да се реши на таково преселение. „Ала турците настояваха, в казания срок да се махнем — казваше ми Ангел Тодоров във Фере — и гръцкият владика, останал в града, настоявал да се махнем, та ако ще би всички ни да изколят...”

В категории: Политика , Горещи новини