Седях, отпивах от бутилката, която купих, и гледах току-що получената си диплома.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Звъннах по телефона на доста по-възрастен приятел, бил хлапе преди 9 септември, преживял целия социализъм-комунизъм (или както го наричаха тогава), а към онзи момент – силно скептичен пенсионер. Похвалих се, че и двата изпита взех с шестици и като цяло съм „адският-отличник-видя ли, че не се изложих”. Човекът се изхили в телефонната слушалка (доколкото усетих – добронамерено) и рече със спокоен тон: „Бра`о, мойто`мче! Сeга остава и да не лъжеш... Никога.” След което затвори.
Помня и доктор Хелмут Озанг от тренировъчния отдел на една медия, която все още успява да бъде интересна и опозиционна. В новинарския курс, изкаран при него, той постоянно повтаряше: „Не искам да мислите, че моето мнение е задължително, но все пак ви моля, когато виждате официално съобщение във вашата поща, да си зададете няколко въпроса: „Кой? Защо? и За какво?” ви го изпраща? Няма ли вие да станете поредният, който пише нещо, без да се замисля, че е обикновена дезинформация? Или нещо, познато отдавна, но представено по друг начин, с цел манипулация?”
Това се случи отдавна, но до ден-днешен помня д-р Озанг и неговите сурови напътствия. Замислих се за тях, когато за няколко дни поред видях в десетки интернет и печатни медии няколко (според авторите) разтърсващи публикации. Темите бяха различни. Както тези, че моят роден Бургас е „една от най-любимите туристически дестинации на европейците”, така и „Имотите по Черноморието с ужасно ниски цени”, през „Полицаите не били виновни за самоубийството на убиеца от Перник”, та до „Умберто Еко: България?! Там тези, които мислят за бъдещето, емигрират”...
Това му е хубавото на съвременния свят, че колкото и някои журналисти да си бъркат в носа с цел намиране на сензационна новина или материал, все ще се намери някой, който е чел преди това въпросната сензация и покаже оригинала. Скоро видях такъв случай в социалната мрежа „Фейсбук”. Оттам стана ясно, че Бургас не само че не е „една от любимите туристически дестинации на европейците”, а данните за нараснала посещаемост през летния сезон са отпреди няколко години.
И всъщност става въпрос за Слънчев бряг. А са нужни само секунди размисъл, за да се сети човек, че всъщност любимият ми Бургас никога не е бил курортна посока. Чисто и просто, защото винаги се е водил индустриален град. Но къде-къде е по-лесно, вместо да си размърдаш мозъка или да се обадиш тук-там, за да откриеш нещо интересно, просто да препишеш едно към едно (разбира се, БЕЗ да го цитираш) изкуфелия колега, написал подобна тъпотия.
Относно „Имотите със скандално ниски цени” просто не си заслужава да се говори. Не е нужно да сте медийни експерти, само трябва да четете, слушате и гледате редовно повечето средства за масова информация. През няколко месеца там изплуват подобни „скандални” анализи или интервюта.
В зависимост от коя агенция за недвижими имоти рекламният отдел на въпросната „честна” медия е взел пари. Обемът на материала е в правопропорционална зависимост от размера на получената блага сума, която, ако се вярва на големия Радой Ралин, „железни врата отваря”.
Онова за полицаите, дето не били виновни за убиеца от Перник, обаче си е чиста проба подмазване на управляващите в момента. Тази система е описана кристално в песента на рапърите „Ъпсурт” – „Жълта преса и партия жълта. Тая плюе, а оная гълта.”
Относно хвърковатото интервю на великия семиотик Умберто Еко, преминало като торнадо из хиляди български вестници и информационни сайтове, истината е направо страшна. Никога, по никакъв повод Умберто Еко не е давал такова интервю за „Дарик радио”. То беше изпедепсано в майтапчийския сайт „Бъзикилийкс”, а оттам постнато в друг, с още по-красноречиво име „Невероятно.ком”.
Местни вестници с близо 100-годишна история препечатаха буква по буква измислицата, че дори и на цяла страница. С красива снимка на писателя. А в интернет медиите настана световно преливане от пусто в празно. Дървени философи и обикновени плювачи се хванаха гуша за гуша.
Същото се случи и когато от въпросния майтапчийски сайт, където с големи и ярки букви пише „Новините такива, каквито можеха да бъдат”, българските масмедии масово прекопираха потресаващия материал, че протестиращите срещу некадърността на собствената си държава гърци издигнали на площада в столицата плакат „Тихо, да не събудим българите”. И като се почна...
Мегатонове социална енергия, напълно излишно похабена в размисли, страсти (както при оня, изкуфелия професор), плювни по „гадните гърчоля” и безсмислени „коментари” на който свари. А хората хал-хабер си нямаха, че са вдигали подобни лозунги.
Накрая, да ви опиша една случка, която ако не беше ужасно жалка, щеше да е изключително смешна. В моя град от няколко години има страхотен музикален фестивал.
Нарича се „Спирит ъф Бургас”. Та, на миналогодишното му издание се случи нещо, което за пореден път показа пълното и окончателно скудоумие на родната копи-пейст журналистика. Умело подшушнатата мълва, че в хотела до фестивала е холивудският киноартист Джони Деп за секунди обходи няколко пъти земята, като една човешка длан.
Въпреки че колеги, останали все още с разума си, влязоха в интернет сайта на актьора, където черно на бяло беше написано, че е на другия край на земята и снима нещо си, на някакъв екзотичен остров, медиите масово откачиха. Телевизиите излъчиха клипче с изключително замазано качество, взето от (?!?!?) сайт за видеообмен. Вестниците масово изпонаизлязаха с грамадански заглавия „Джони Деп в Бургас ли е?”.
Пиари на кмета тайнствено мърмореха „Ако искате да знаете, тук е заради Летисия Каста” (тя по това време снимаше филм на остров край града). Може би леко объркали, че всъщност френската съпруга на Деп се казва Ванеса Паради. А за да допълни мощната излагация, кметът на града смънка „Аз лично го поканих”.
Оказа се, че това е рекламна кампания на интернет сайт, а „Джони Деп” е студент по актьорско майсторство или нещо такова. Но понеже резилът беше пълен и тотален, всички споменаха (а някои изобщо не) това и веднага го потулиха на дъното на редакционното чекмедже. Може и в мазето да са го заровили.
Аз мисля, че не е никак правилно днес у нас да се пише „журналистическото перо”. Няма такова нещо, хора! 21 век е, у нас медиите са съвременни, перодръжки не използват! Само десния бутон на компютърната мишка.
Цък-цък...
Копи-пейст...
