Търговските банки в България са частни предприятия и върху тяхната кредитна и лихвена политика държавата не може
Автор: Иван Войников
да оказва пряко влияние. В пресата се появиха съобщения, че финансовият министър инициира среща с търговските банки с намерение да окаже натиск върху им за сваляне на лихвените равнища на депозитите, а оттук и на кредитите. Определено може да се каже обаче, че Финансовото ни министерство не разполага нито с икономически, нито с административни лостове, за да влияе на тези институции.
Това обаче съвсем не означава, че държавата е безсилна да оказва влияние върху поведението на банките. Тя може да го прави, макар и не пряко, а косвено чрез БНБ. Единият лост да стори това е чрез така наречения задължителен минимален резерв, а вторият – чрез определянето на основния лихвен процент.
Тези механизми залагат на правилото, че равнището на цените се определя от съотношението между паричната и стоковата маса. Затова и чрез контролиране на количеството на парите в обращение националната банка може все пак да контролира стабилността на местната валута, т. е. на равнището на цените и оттук – върху покупателната способност на българския лев. Същата цел се преследва и с определянето на основния лихвен процент. Неговото равнище е от голямо значение за инвестиционния процес, тъй като прави заетите пари повече или по-малко скъпи за инвеститора.
Определянето на основния лихвен процент не става произволно или не би трябвало. Изхожда се от много фактори, между които и най-вече от реалното търсене и предлагане на паричен ресурс и от временните нужди за стабилизирането на валутния курс на местната валута. Около него обикновено се колебае и лихвеният процент, по който търговските банки приемат депозити и отпускат кредити.
Всяка търговска банка обаче има своя кредитна и лихвена политика и тя се определя от условията на паричния пазар и от интересите на съответната банка, така че основният лихвен процент в случая играе предимно ролята на препоръчителен, а не на задължителен норматив.
Трябва да се каже обаче, че определянето му е по-скоро административен акт, отколкото икономически (обективно) наложила се норма и затова не е лишен от субективизъм. Често се използва и за манипулиране (привличане на парични ресурси).
Съществува мнението, че банковите лихви в България са по-високи от прилаганите в ЕС. Да, това беше така, но до избухването на световната финансова криза.
Днес лихвите по кредитите скочиха във всички страни и най-вече в страните от ЕС, които в последните десетина години трупаха заеми и ежегодно приключваха бюджетите си с огромни дефицити. В резултат провеждането на една такава бюджетна политика някои от тях като Гърция, Унгария, Ирландия, Испания, Италия, дори напоследък попадат в списъка на яко задлъжнелите страни, в който се поставя и Португалия.
Всички те направиха вътрешни и външни държавни дългове, които (какъвто е случаят с Гърция, Унгария и други), нямат дори теоретическа възможност да ги погасят. И какво им остава, освен да се позоват на солидарността, за да прехвърлят бремето си на останалите страни от конфедерацията, (каквато по същество е ЕС) и в частност страните от тази общност, които поддържаха и продължават да имат добра финансова дисциплина.
Както изглежда обаче, чуждите дългове ще плащат не само страните от Еврозоната, но и такива като нас – нали сме от „групата на шаро”, затова „трябва” да носим общо бремето на неразумните, куцукайки след лидерите Германия и Франция.
Може ли да се очаква, че лихвите ще паднат? Може, но едва тогава, когато се стабилизира световната финансова система, в т.ч. и европейската.
Възможно ли е това да стане в близкото бъдеще? В съвсем близкото време не, но след година – две може само да се надяваме, тъй като във финансовия свят витаят „призраци”, които не могат да бъдат контролирани, а банката е властелинът, които покорява всичко, в т.ч. и държавната власт.
Днес банките са един световен неформален картел и нищо не е в състояние да го разбие. Затова винаги ще има кризи и винаги бедните, неимотните ще спасяват богатите, всичко материално имащите. Такова е днешното общество.
Колкото да това, защо лихвите в България бяха по-високи от тези, прилагани в страните от ЕС и в останалия свят – отговорът в случая е един.
Какво може да се очаква от колонизатор, освен да те експлоатира, без да се интересува от хала ти. Бидейки филиали на чуждестранни банки, нашите провеждаха и провеждат политика на акумулиране на свободния паричен ресурс в страната и прехвърлянето му при банките-майки.
И за да става това изгодно за българския гражданин, даваха му по-висока лихва, но и вземаха по-висока, когато го кредитираха, за да ограничават инвестиционните му пориви, ако и когато се появи тук-там. А и се оказва, с малки изключения, че българският бизнесмен повече мисли за днес, за собственото си удоволствие.
И вместо да строи фабрики, той гради замъци, вили, купува най-скъпите леки коли, обзавежда пищно офисите, където се прави, че върши някаква обществено много полезна дейност. Уви, определено той е в плен на суетата.
