Страдам от повишено ниво на триглицериди и редовно се оплаквам от болки в жлъчката.
Личният лекар ми каза, че за моите болежки няма лекарства, а трябва да се спасявам с диета. Все пак не съществува ли възможност за някакво билколечение на тези проблеми?
Атанас Стаменов, Монтана
Основно правило при фитотерапията на чернодробните и жлъчните заболявания е, че тя трябва да включва дроги, които да притежават следните действия: холагогно – увеличаване производството на жлъчка, холеретично – усилено изгонване на образуваната жлъчка (в повечето случаи двете действия са свързани), газогонно, противовъзпалително и спазмолитично) против спазмите и свързаните с тях болки).
В този случай фитотерапията се стреми да отговори на изискванията на съвременната медицина. Под влияние на лечебните дроги може да се засили метаболитната функция на черния дроб: да се подобри съставът на жлъчката и се понижи концентрацията на холестерина в нея. Дрогите оказват и благоприятно влияние върху дейността на стомашно-чревния тракт. Лекарствените растения с противовъзпалително, противоспастично и антибактериално действие подпомага потискането на възпалителните процеси и премахват болката при чернодробно страдание.
Дрогите с холеретично и холагогно действие подобряват пък жлъчкоотделителната функция на черния дроб, засилват отделителната способност на жлъчния мехур и неговите протоци. Ако болният има склонност към запек, съответно към билковия сбор трябва да се включат билки със слабително действие и обратното, ако заболяването се съпътства от диария, трябва да се противодейства чрез включване на запичащи дроги.
Като профилактично средство лекарствените растения помагат на хората, предразположени към дадено чернодробно заболяване, могат да предотвратят прехода на острия процес в хроничен, а при хроничен холецистит – в хепатит и цироза.
Особено се препоръчва фитотерапията на хроничния холецистит, тъй като дрогите могат да предизвикат изхвърлянето на пясък и даже на камъни от жлъчния мехур и благодарение на противоспастичните си свойства – да снемат спазмите от него и от неговите пътища, като не позволят образуването на жлъчен застой (жълтеница).
Основно правило при билколечението по принцип е, че то трябва да продължава дълго време – не по-малко от 2-3 месеца.
Казанлъшка роза и Българско розово масло В последните 10 години колектив български учени доказаха, че Българското розово масло може да се включи с успех и в лечебния план на стомашни и дуоденални язви, тъй като потиска болестотворните (вирулентните) качества на бактерия Хеликобактер пилори. За него Световната здравна организация посочва, че е главният причинител на стомашни язви и рак на стомаха. Това е първото българско лечебно средство, включено в ново създадената от английски учени антивирулентна група лекарства.
Мариански, сребърен (бял) или женски трън (Кардуус марианум Л.)
Билката е позната още на древните медици. Освен че покачва значително отделянето на жлъчка, активира дейността на чернодробните клетки срещу външни интоксикации, предпазва ги при заболявания на черния дроб. Поради това белият трън се включва в поредицата от лечебни продукти, които се означават като същински чернодробни лечебни средства.
Кисел трън (Берберис вулгарис Л.) Съдържащият се в билката алкалоид берберин увеличава количеството на отделяната жлъчка. При заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища – дискинезии, обострени хронични холецистити и жлъчнокаменна болест с успех се прилага спиртна настойка от листата на киселия трън. Българската народна медицина също препоръчва билката при чернодробни и жлъчни възпаления, при болести на далака и други. С лечебна цел се прилагат и плодовете на киселия трън.
Пелин обикновен (Артемизия абсинтум Л.) Намира широко приложение при възпалителни процеси в черния дроб и жлъчката, като стимулатор на стомашните жлези и панкреаса.
Най-подходящи за използване са пелиновият чай и пелиновите капки. Въпреки че чаят е горчив, препоръчва се да се взема известно време след хранене и силно затоплен. По този начин се стимулира жлъчката, а не толкова стомаха. Лечението с пелинов чай да не продължава повече от 3-4 седмици.
Жълт смил (Хелихризум аренариум Л.) Експериментално е установено, че настойка и отвара от цветовете на билката засилват жлъчната секреция. Те повишават тонуса на жлъчния мехур и изменят химическия състав на жлъчката в благоприятна насока. Доказани са и известни антибактериални свойства за сметка на съдържащите се смоли. Дрогата се прилага в клиниката главно при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. Под нейно влияние са наблюдава отслабване на болките, отстраняване на храносмилателните смущения, прибиране на увеличения черен дроб и намаляване на билирубина и холестерина в кръвта.
Черна ряпа (Рафанус сативус) Установено е, че сокът от ряпата е добър холагог. Прилага се при възпалителни заболявания на черния дроб и жлъчката и при жлъчкокаменна болест. Препоръчва се и при метеоризъм (газове в червата), храносмилателни смущения и други.
