Търновци си вземат от държавата църквата „Св. 40 мъченици“
Църквата „Свети 40 мъченици“ отвори врати за посетители през 2006 г.
05 Март 2012, Понеделник
Надяват се така управлението на обекта да стане по-ефективно и да се стимулира поклонническия туризъм
Автор: Здравка Христова
На 22 март за празника на Велико Търново гражданите на старопрестолния град ще получат от държавата акта за собственост на емблематичната за българщината и националната ни история църква „Св. 40 мъченици“. Тя е със статут на Пантеон на българската държавност. Министерството на културата ще предостави храма, в който е обявена Независимостта на България, на първо време за 10-годишно стопанисване на Община Велико Търново. В момента с емблематичния паметник се разпорежда Националният исторически музей в София, а негов принципал е МК.Решението за предоставяне на църквата е особено важно за Велико Търново, защото ще позволи управлението на обекта да стане по-оперативно и по-ефективно, единодушни са кметът Даниел Панов, археолози и историци. Храмът ще бъде включен във всички туристически маршрути и това ще отключи потенциала му за развитие на поклоннически туризъм, коментира Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей. Тук е гробът на Свети Сава, особено тачен от сърбите, припомня той.Църквата „Свети 40 мъченици" отвори врати за посетители през 2006 г. Историческата светиня беше възстановена само за 2 години, като в обновлението й бяха вложени 3 млн. лева от държавния бюджет. През изминалата година тя е била посетена от 18 200 туристи. От тях близо 1500 са чужденци, сред които японци, китайци и австралийци.Светинята е построена и стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. тя е била главна църква на манастира „Великата лавра", който се намирал в подножието на крепостта „Царевец“ на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по времето на Иван Асен II. Състои се от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли абсиди и един тесен притвор от запад, а също и от една пристройка, издигната по-късно към западната й страна.В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от към северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представляват „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и „Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора в църквата). Останали са фрески от отделни композиции като картинния календар в четири реда за месеците май, август, ноември.В църквата „Св. 40 мъченици" се намират едни от най-значимите за българската история писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто, която е от времето на хан Крум.Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. „Калояново погребение". Останките на цар Калоян бяха препогребани на същото място през април 2007 г.
