През 1991 г. аз и брат ми получихме дарение от нашите родители – всеки по една втора от 4-етажна къща.
През 2000 г. майка ми с пълномощно е
направила ново дарение – на сутерена и гаражния етаж, на брат ми, на
основание стария нотариален акт на къщата – преди първото дарение.
Нотариусът, осъществил неправомерната сделка, не е ли трябвало да
провери, че в този имот аз имам дял, и дарение не може да се осъществи
без мое съгласие? Очевидно е - представени са документи с
невярно съдържание, извършено е престъпление – кражба на имот, който до
голяма степен съм построил с мои сили и средства. Подадох сигнал за
това до компетентните органи, но дознатели и прокурори се преструват, че
не разбират за какво става въпрос. Какво да правя оттук нататък?
Димитър Калоянов, Бургас
От изложеното в питането на читателя, става ясно, че в резултат на прехвърлителна сделка – дарение, осъществено през 1991г., Вие и брат Ви сте станали съсобственици на 4-етажна къща, като всеки от Вас е придобил ½ идеална част от посочения недвижим имот.
Дарители на имота са били Вашите родители. Посочвате също така, че девет години по-късно майка Ви е направила ново дарение на брат Ви - сутеренът и гаражният етаж на къщата, на която сте съсобственик, използвайки нотариалния акт преди дарението от 1991г.
Нотариусът, извършил сделката, разбира се е можел да провери по партидата на имота и да установи, че майка Ви вече не е собственик и единствено Вие бихте могли да направите дарение на брат си, като съсобственик на посочения имот.
Не посочвате какво конкретно са Ви отговорили от прокуратурата, а сочите единствено, че не сте удовлетворен от отговора. Предполагам, че от прокуратурата са посочили, че се касае за гражданскоправен казус, а не за извършено престъпление. Ако не сте доволни от заключителното постановление на прокурора, можете да обжалвате същото пред по-горестоящия прокурор.
Що се отнася до заключението Ви за представени документи с невярно съдържание. Не бих се съгласил с Вас. Нотариалният акт от 1991г., който твърдите, че е представен при дарението от 2000г., не е документ с невярно съдържание, тъй като той отразява фактическото положение към момента на издаването му , а именно преди дарението от 1991г.
Що се отнася до пълномощното, за да бъде с невярно съдържание, то следва да не съдържа действителната воля на упълномощителя – във Вашия случай – баща Ви. Тъй като не сочите данни в тази посока, то и този документ не е с невярно съдържание както смятате.
Дали едно деяние съставлява престъпление може да се произнесе единствено компетентният съд.
Що се отнася до това как може да защитите правата и законните си интереси, считам, че това може да стане по реда на гражданското съдопроизводство. От изложеното от Вас считам, че се касае за една нищожна правна сделка, нищожността на която трябва да бъде обявена от съда.
Следователно трябва да заведете иск при спазване на правилата за това, установени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Макар кодексът да допуска да се представлявате сам пред първоинстанционния съд, Ви препоръчвам да упълномощите адвокат.
Ако нямате необходимите финансови средства, може да използвате института на правната помощ, уреден в чл. 94-99 ГПК.
Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ. Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.
Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства. Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба. Определението на съда по частната жалба е окончателно.
От изложеното става ясно, че молбата за правна помощ трябва да се подаде до съда, пред който делото е висящо. Тоест трябва да сте подали иск пред съда, за да може да се ползвате от този институт. Съгласно чл. 123 от ГПК - искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.
Уредбата на съдържанието на исковата молба и приложенията към нея се съдържа в чл. 125 от ГПК. Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.
На следващо място е необходимо исковата молба да е подадена пред компетентния в родово и местно отношение съд.
На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция (чл. 103 ГПК).
На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
3. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
4. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
5. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл. 105 ГПК).
