Момент от тъкането на „ризата“ в Люляково за обичая „провиране за здраве“ през януари 1994 г.
27 Март 2012, Вторник
В бургаското село Люляково пазят спомен за уникален по рода си магически ритуал срещу злите сили
Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net
Чумата се разхождала свободно по земята до деня на свети Харалампий, когато той я хванал и оковал с девет вериги. Но случвало се тя да се освободи и да избяга. Видът й е страшен – стара, грозна, гърбава бабичка, с рошави и сплъстени коси.
Дрехите й са черни и дрипави, очите й – червен огън, а ноктите й са дълги и остри като ножове. Чумата може да се превръща в мечка, кокошка, коза, мишка, вълк или змия. Понякога се престорва на омагьосана жена, на кълбо прежда или на стиска вълна. Тя си има и детенце, наречено чумниче.
За да я умилостивят, хората някога оставяли по време на епидемия пред вратите си корито с топла вода, сапун, пешкир, гребен и къделя вълна – за малкото чумниче. Старите хора разказват още, че Чумата се крие по таваните в кошовете с вълна. Там приспива детето си, а когато то е будно, играе с него на орехи. Шумът от търкулнатите орехи се чува из цялата къща, но само кучетата могат да видят страшната бабичка.
Чумата е събирателен образ на всички смъртоносни болести и епидемии в българското народно творчество. До нас са достигнали най-различни магически ритуали за предпазване от „оная, с острата коса в ръката“. А в обредите се преплитат езическо преклонение пред Природата и християнската вяра в Бога.
Най-разпространените и често срещани ритуали Двама братя близнаци с два вола (също близнета) извършвали ритуално заораване на селото, като в същото време вдовиците се качвали на покрива на някоя къща и за една нощ изработвали чумно платно. През него трябвало да се проврат всички жители на селището, а след това го закопавали в чужд синор, за да изгонят чумата.
В Тракия е познат друг обред. Жена мълчешком изпича прясна погача, увива я в нов месал и я слага в нова торба, заедно със сол и мед, след което мълчешком се качва в каруца и един мъж я извежда извън землището. Там жената окачва торбата на плодно дърво, качва се в каруцата и мъжът я връща в село. В пълно мълчание. Казват, че на отиване воловете едва теглели колата, защото чумата била много тежка.
Също против болестта двама близнаци или мъже, чиито имена са единствени в селото добивали нов, жив огън от липови, хвойнови или лескови клонки, през който трябвало да преминат хората и домашните животни от цялото село.
Без значение от коя част на българските земи е взето поверието, в гоненето на болестите и бедите има няколко повтарящи се елемента – кръг, огън и ритуално мълчание.
Тъкали цяла нощ, без да продумат Малко известен факт е, че най-интересният магически ритуал срещу чумата е пренесен по нашите земи от малоазийските българи. Днес техни наследници можем да намерим в бургаското село Люляково. А данни за уникалния по рода си обред – в местното читалище „Просвета 1929“. За него ни разказва читалищният секретар Венета Станева.
За да „хване“ магията срещу мор по хората и животните, всяка къща от селото трябвало да дари прежда. Преди залез слънце мъжете събирали кълбетата предени нишки, после ги предавали на жените.
От мома до грохнала баба, в ритуала трябвало да участват всички жени от селото. За една нощ, в пълно мълчание, те изтъкавали платно (наричали го „риза“), а след това, без да си продумат, съшивали парчетата във формата на кръг.
Изнасяли плата при зазоряване на кръстопът, следвани в тишина от цялото село. Двама мъже запалвали огън и приготвяли до него съд с катран. „Ризата“ трябвало да държат момче и момиче с имена, каквито никой друг от селото не носи, а хората минавали през отвора на платното. Обувките си намазвали с катран, а от огъня взимали живи въгленчета, за да разпалят с тях после семейните огнища.
Ритуалът се извършвал на кръстопът, да не връща никой от там, откъдето е дошъл.
Накрая изтъкания за една нощ плат жените нарязвали на парчета и пускали в близката река.
Ритуалното мълчание е известно в българския фолклор.
Говоренето и издаването на глас при подобни магически обреди е забранено през нощта, защото злите сили могат да отнемат гласа на човека или да провалят задачата...
За последен път в Люляково са гонили лошите болести и беди преди 20-тина години по време на фолклорния фестивал в Бургас. Но не по конкретен повод, а като демонстрация на стария български обичай пред гостите на международния форум.
В наследство от малоазийските българи Към читалището в Люляково от много години вече съществува група за изворен фолклор. А песните, които гласовитите люляковчанки изпълняват, в действителност са много редки, тъй като са пренесени край Руенския балкан чак от Мала Азия. Оттам са се преселили голяма част от жителите на населеното място, които са потомци на тамошните малоазийски българи. Затова и песенният им фолклор е толкова уникален и рядко срещан.
Жените от фолклорната група се обличат и в самобитните носии, които нашенките са носели по Анадола. Дали заради близостта си до Ориента, или поради друга причина, не се знае, но под сукмана на носиите се нахлузват специфични бели дълги до глезените гащи с бордюр от бродерия по края, които се подават изпод носията. Савтентична украса са и калците и наръкавниците, които също са много характерни за люляковския фолклорен костюм.
Когато купуват обаче носиите си, се оказва, че бройките не достигат за целия състав на ансамбъла. И тогава – през 1984 г., купуват 40 килограма памук от бившето бургаско текстилно предприятие „Яна Лъскова“. Жените се събират на общоселска седянка, на която изпридат памука, а после известната в Люляково като добра тъкачка леля Златка се заема да изтъче платното. Следват дълги вечери, в които махала по махала редуват седенките си, на които способните люляковчанки избродират костюмите с характерните шевици.
Така в крайна сметка цялата група за изворен фолклор вече е „униформена“ и до днес продължава да завладява сцените с мелодичните си песни и пъстри носии.
