След като станат лазарки, момите вече може да си харесват ергени и да минават под венчило
Автор: Красимира Костова директор на Общински исторически музей – Средец
В събота – 7 април, честваме един от най-светлите християнски празници Лазаровден. Той е широко разпространен не само в България, но и във всички християнски общности по света, независимо дали са ортодоксални, католици или православни.
Лазаровден ни припомня един от най-вълнуващите евангелски сюжети – Възкресението на Лазар от град Витания, който се намира близо до Йерусалим. На този ден всъщност Исус го извежда от гроба и го връща към живота. След това той живее още 30 години и умира като епископ на град Китион, дн. Ларнака на остров Кипър. На иврит и на гръцки името Лазар означава „Бог помага“.
Историята на Лазар е история за смъртта и възкресението, подобно на смъртта и Възкресението на Христос. Не е случайно, че Лазаровден се празнува в предпоследната събота преди Великден.
Традиционно денят се посвещава на възраждащата се природа, на младостта и въобще на всичко, което ще роди плод. Това е празник, посветен на нивите, пасищата и гората. Наситен е с пролетни момински обичаи – лазаруване, кумичене и буенек.
В различните части на България лазаруването протича по различен начин. В ритуала се отбелязва превръщането на младото девойче в мома за женене. Повсеместно е вярването, че девойче, което не е лазарувало, не може да се момее.
Момичетата, които са участвали в този празник, са променяли своя социален статус. Те вече са можели публично да се момеят, да се обличат и да се държат така, че да ги харесат ергените. Едва след изпълняване на ритуалите на лазаруването, момите добивали правото да си имат любим и да се омъжват. Така че донякъде този празник има доста съществено влияние и значение за социалното пространство на общността.
Подготовката за лазаруването започва още от празника на светите Четиридесет мъченици (тази година това се случи на 9 март), когато момичетата се събират в дома на някоя по-възрастна жена, за да учат песните и игрите – ръченици, прави хора, вити хора. В никакъв случай обаче не се играят затворени хора.
От този ден – на св. 40 мъченици до Лазаровден те се разпределят на групи по 6-7 лазарки (или лазарици, както ги наричат на някои места) и обхождат домовете в предварително определен за тях район от селището, което се празнува. Четири от момичетата пеят, две танцуват и едното девойче събира даровете, давани им от семействата, които са посетили. Обикновено те се даряват с яйца, брашно, орехи, плодове. Много рядко им се дават пари.
Трябва да се отбележи, че по принцип лазарките не посещават домовете, в които скоро е имало покойник, тъй като това се приема за лоша поличба, която може да се стовари върху тях самите.
Интересно изискване има към облеклото на лазаруващите момичета. Те се обличат в празнични дрехи, които представляват най-вече невестински костюми на жени, които наскоро са минали под венчило. Одеждите са богато украсени и гиздави, а главите им са окичени задължително с дъхави венци.
Когато обходят всички къщи с песни и танци, групите се събират на мегдана и правят едно голямо хоро. След като то свърши, лазарките се събират в дома на най-голямото момиче и разпределят това, което са получили при обхождането на хорските къщи. Приема се, че щом в един дом влязат лазарки, те му носят берекет. Лазаруването е и гаранция за плодородието на нивята.
Така че като цяло това е един много жизнерадостен празник, изпълнен с вълнуващи емоции.
Ритуалите на лазаруването, освен у нас, се наблюдават и в Западните Балкански територии – в Сърбия и Македония, а също и в Северна Гърция. Но лазарки се събират и обикалят най-вече малките села и по-малките общности. В големите градове празникът вече не се празнува по този начин.
Обичаите, свързани с лазаруването, в момента се борят за включването си като едни от най-значимите български образци на нематериалното ни наследство, които да бъдат добавени в списъците на ЮНЕСКО за защита на световното културно наследство.
Иначе в християнството този празник се чества от ІV век, след като християнството става официална религия. Като народен обред в него се наблюдават и много езически елементи. Това са киченето с цветя, благославянето на дома, подготовката за празника... Все много езически повеи.
Друга особеност е, че лазарките нямат право да повтарят песните, които изпълняват. Във всеки дом, в зависимост от това какъв е социалният статус на семейството, се пее различна песен. Точно тези моменти съдържат в себе си едни по-древни пластове, които са наситени с езическо присъствие.
Що се отнася за трапезата по Лазаровден, за нея няма предвидени ритуални храни, тъй като все още е време на пости. Но продуктите, които лазарките събират при обхождането на домовете, задължително се използват в подготовката за Великден. Яйцата се боядисват, брашното се използва за направата на козунаците, а с плодовете се украсява празничната трапеза в дните на Възкресение Христово.
Затова и Лазаровден може да се определи като предвестник на Великден. Той ни дава препратка и към следващия след него ден – Цветница. Това става с брането на цветята, виенето на венците, закичването с цветя, които лазарките извършват.
Всички пожелания, които се разменят в този ден, са за здраве и берекет. С тях се свързват и всички други празници, които следват след Лазаровден – до един посветени на възраждането на природата и надеждата за по-добро.
Денят, в който Лазар възкръсва, бележи края на зимната и началото на пролетната празнична обредност, чиято кулминация настъпва на Гергьовден.
