Отец Боян Саръев: Не бива да мислим на Великден само за трапезата

Автор: Интервю на Диана Славчева

Популярният  български православен духовник Боян Саръев е роден на 5 май 1956 г. в кърджалийското село Жълтичел. През 1990 г. основава  Движение за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча”, чиято основна цел е да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи.

Следвайки тази своя мисия, той успява да кръсти множество помаци и български турци от Родопския край. По негова инициатива и със средства на сърцати дарители в кв. „Гледка” в Кърджали е изградено Православното духовно средище „Св. Успение Богородично”.

Стопанисван с голяма грижа и всеотдайност, този духовен център се е превърнал в авторитетен стожер на християнството в региона. Отец Боян Саръев е водещ на предаването „За вярата българска” по национална телевизия СКАТ. В навечерието на светлия християнски празник Възкресение Христово разговаряме с него за духовната култура на нацията ни.



- Дълъг ли е пътят към храма, който българите трябва да извървят, след  толкова толкова много години насаждан атеизъм?

- Историята на българския народ е част от историята на българската православна църква. Те винаги са били свързани неразривно помежду си. Българският народ наистина беше държан последните десетилетия далеч от храмовете и следствие на това една част от него изгуби някои от традициите си, навика, потребността да посещава православни църкви, да се черкува и да се отдава на Бога. Вече повече от 20 години българският народ свободно изповядва своята вяра, но, за съжаление, църквите днес остават почти празни. И това е една от горчивите последици от властващия преди години атеизъм.


- Все пак, въпреки занемаряването на християнските ценности, има ли някаква надежда те да се възродят?

- Православната църква през годините беше много мачкана, манипулирана, деформирана. Тя  приемаше форма, каквато нейните манипулатори – комунистическите атеисти, й даваха. Църквата фактически беше силно наранена и още не може да се избави от тези репресии. Нека припомним, че в първите години след 9-и септември са били избити повече от 100 православни свещеници.

След тези недопустими посегателства, тя още не може да дойде на себе си. И от това се възползват съвсем съзнателно нейните врагове. Враговете ги има и сега, те не останаха в миналото. Това, че църквата ни е ранена и безпомощна, се използва от тях, за да водят необезпокоявано антирелигиозна пропаганда.

Битката за вярата българска продължава и ще продължава. Но аз съм сигурен, че българската православна църква един ден ще стане силна, мощна, духовно и материално богата и на такова ниво, което ще й даде възможност да стане истинска покровителка, духовен водач и закрилница на българския народ.


- Какъв е начинът да се засили упованието в църквата и в нея да влизат повече хора?

- Вече казах, че църквите са или празни, или полупразни. И така е в цяла България. Има наистина хора, които искрено изпитват нужда от общение с Бога, от преживяване на една религиозна мистичност в общение с невидимото. Но естествено идват и такива, които просто  са чули, че тук – в нашата обител да речем, е красиво, че има прекрасен парк и богата архитектура. Често ги наблюдавам.

Те си палят по една свещичка, пушат по цигара на пейката, пият по кафе и както са дошли, така и си отиват, без никаква промяна във вътрешната си нагласа. Апостол Павел казва: „Няма неверие, има непознание“. Затова е нужно да има по-голямо посещение по храмовете и повече информация. За да влезе вярата в дома на всеки един, трябва да се използват и медиите. А не да се пропагандират бездуховността и жестокостта и да се лее поквара от екраните.

Аз съм много благодарен и на Валери Симеонов, и на Данчо Хаджиев, които ми предоставиха време за предаването „За вярата българска”, в което да проповядвам от екрана на телевизия СКАТ. Отделно всяка неделя директно от Кърджали се излъчват богослуженията в нашата църква. Но все пак това не е достатъчно и трябва още много да се работи върху духовността и вярата на българина.


- По време на католическата меса миналата седмица Папата също се оплака от ширеща се религиозна неграмотност. Явно това е световно явление. Ще намери ли сили християнството  да възвърне своята популярност?

- Противопоставянето на Бога датира още от времето на нашите праотци Адам и Ева. Те първи пренебрегват неговата воля. А той ги е създал с толкова любов! И им поставя едно-единствено условие за щастие  и вечен живот – да не се докосват до едно дърво. Така Бог просто е искал да ги възпита на въздържание, на дисциплина, на ред... Но, както знаем, човекът не е издържал това изпитание. Той се е вслушал в Дявола и му е повярвал. Така и днес човек продължава да се изкушава непрекъснато, отдалечавайки се по този начин от вярата.


- Тези дни бе направено едно проучване от НЦИОМ, което показа, че хората, които правят козунаци и боядисват яйца, все повече намаляват. Това дали се дължи единствено на все по-задълбочаващите се икономически трудности, или можем да виним и царящото духовно невежество?

- По-скоро причината е в липсата на нужда от спазването на традициите и в оскъдицата на вяра. Защото, когато влезем в магазина, плащаме безропотно толкова, колкото ни поискат за покупките. А когато хората влязат в църквата, изведнъж започва да роптаят, че свещите са скъпи и че се плаща за различните ритуали – сватби, кръщенета... Това дори и да можеше да става безплатно, за нас не бива да е така, защото българинът не цени това, което получава без пари.


- Какво трябва да знаят преди всичко християните за Великден?

- Какво прави българинът за този празник – омесва или купува козунаците, боядисва яйцата и осигурява печеното агне. Масово се мисли само за масата. Но не и за това, че Христос е поднесъл себе си в жертва за нашето спасение, че това е фактически една изключителна самопожертвователност от страна на нашия Господ Исус Христос, с която изкупува нашите грехове. Това хората не ги интересува. Те възприемат Възкресението само като поредния повод да седнат на трапезата и да угодят на стомасите си.

- А как е правилно да се постъпва в този ден?

- Първото нещо е да се посещават храмовете. Не само на Великден и само по празниците, и то единствено, за да се запали по една свещ. Хората трябва да проумеят дълбокия духовен и религиозен смисъл на всеки празник и ценността на всяко богослужение. Когато човек работи някаква по-тежка физическа работа например и замърси тялото си с пот и прах, той отива да се изкъпе.

А когато фактически сме замърсили душата си, нямаме навици да я прочистим. Изповедта, причастието, богослужението, четенето на религиозна литература – всичко това е грижа за душата. Но ето, че човекът е подменил грижата за душата си с грижа за физическото си тленно тяло.


- Какво е вашето Великденско пожелание към нашите читатели и към всички миряни в България?

- Искам да кажа на читателите на в. „Десант“ да проявяват повече интерес към църквата и българската православна вяра, да се доверяват повече на своите духовници. Може и да не сме най-добрите пастори, но сме техните пастори, духовните им бащи.
Както казва Господ Исус Христос: „Ако детето поиска от своя баща хляб, баща му няма да му даде камък, ако детето поиска риба, няма да му даде змия вместо риба“.

Така, както нашите родители не са най-добрите, най-умните и най-прекрасните, но ние си ги обичаме, така трябва да обичаме и нашите духовни водачи. Да им се изповядваме и да търсим в тях духовно наставление. И най-важното – българинът трябва да се научи да търси Царството Божие и неговата правда, а всичко останало ще му се даде.

И нека, както Господ Исус Христос възкръсна от мъртвите, той по същия начин за възкръсне и в нас, в нашите души! За да живеем праведно по неговото учение и по неговите стъпки да вървим. Само така един ден ще можем да влезем във Вечното му царство и да получим наистина венеца на спасението.

В категории: Вяра , Горещи новини