Легендарното черешово топче на Боримечката в музея на българската артилерийска слава в Клисура
20 Април 2012, Петък
Черешовата артилерия става емблема на Априлското въстание. Такова чудо няма никъде другаде по света
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето – провиква се от баира над Зли дол Боримечката, когато въстаниците от Клисура се канят да „тестват”, казано по днешному, първия български топ!
Вълнението, пресъздадено от Дядо Вазов в „Под игото”, е неописуемо – подклаждано от детинска радост и възторг, като някои от присъстващите на събитието дори проронват сълзи...
„Слушайте как ще зареве балканският лев, момчета... Гласът му ще разтрепери трона на султана и ще обади на цял свят, че Стара планина е свободна!” – повдига духа и началникът на злидолската стража...
Проблемът със закупуването на оръжие при подготовката на Априлското въстание е бил много голям. Още на 15 юли 1872 г. в едно свое писмо Левски настоява частните комитети да побързат с въоръжаването. И тъй като парите не достигат, Апостолът със завидна за времето си проницателност стига до извода, че колкото по-много пушки се поръчат, толкова по-евтино ще им струват.
„Една по една се купуват по девет лири турски, но ако се поръчат две хиляди, можат да ни паднат по шест, седем лири турски без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците празни” – прави си тънките сметки Дякона.
Но както казва Огнянов, и топове ще трябват. „Единият им гърмеж действа страшно на неприятеля” – изтъква Вазовият герой и дава идея те да направят „от черешови дънери, извъртени хубаво и обвити здраво с обръчи. Такива топове е имало и в поляшките въстания” – уточнява той.
За това свидетелства и Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания”, където си спомня: „Аз не зная кому дойде най-напред в главата тая мисъл, но предполагам, че тя се въведе между нас по примера на кара Георгя във време на сръбското въстание”.
Според други източници, идеята за създаването на черешови топчета е заимствана от въстанието в Босна и Херцеговина, избухнало година по-рано, където подобни дървени топове са използвани масово. Но все пак бунтът, предвождан от Кара Георги в Сърбия, се разпалва доста по рано – през 1804-1813 г.
Георги Раковски също свидетелства, че още в началото на ХІХ в. е имало „гърмила черешови, с железни скоби обковани“. Те били изработвани от череша, бук и бряст – здрави дървета с иначе мека сърцевина, която лесно може да се издълбае. Използвани били също и стволове на орех, круша и черница.
Нашенци заложили на черешата, чиято дървесина наподобява по якост махагоновата. Пък и по нашите земи череши колкото искаш.
Иначе световната летопис показва, че първото огнестрелно оръжие е било изработено от бамбук и се е появило в Китай някъде пред Х в.
През Средновековието пък в Ирландия са били майсторени топове от навита на няколко слоя кожа, като в Холандия във вътрешността й била поставяна медна тръба за по-голяма издръжливост.
За това как били изработвани черешовите топчета за нашата въстаническа артилерия можем да почерпим подробни сведения отново от романа „Под игото”. В главата „Около един труп” (става дума за „трупа на една череша”) патриархът на нашата литература описва сладкодумно:
„Калчо кацарят, качен на един куп дървета, въртеше огромен свърдел в издигнатия край на черешовия труп, подпрян здраво отдолу. Пот като град капеше от замореното лице на кацаря... Калчо, разчервенял, потен, продължаваше да върти с жилести ръце огромния свърдел. Той често вадеше оръдието си, за да изкара треските, поглеждаше в дупката и пак въртеше. Тя вече се извъртяваше до нужната точка, сиреч две педи до по-дебелия край на стъблото, който беше гъзерът на топа. Калчо изтръска хубаво треските из цевта, погледна вътре с едно око, духна в нея и погледна самодоволно гостите си. Те наставаха и надникнаха също в цевта.
- Вътре ще влезе топузът на един голям кантар – забележи бай Мичо, – но ние ще го пълним с дребно джепане. Така повече поганци ще повали.
Калчо се завзе да пробива азлъка на черешата, за да стане истински топ. Той го превъртя с едно твърде тънко свръдле ведин огладен чеп, към гъзера. Той скоро свърши и тая работа, духна в дупчицата и из устата на топа изхвръкна стърготина.
- Е, тя се вика, стана! Джаста-праста ще прави турчата - каза Калчо с тържествующ вид”.
Така, за разлика от повечето други въстания по света, Априлското се характеризира с това, че родната артилерия е била създадена, както се казва: с „материали на клиента”.
Изработката им е била проста работа и както се вижда, е можело да се извърши във всяка дърводелска, бъчварска или коларска работилница. За подсилване топчетата отвън били стягани с метални обръчи. Идеята за това дава панагюрецът Стоил Финджеков, който бил живял в Цариград и там бил виждал истински оръдия. Той дори препоръчвал въжетата да се мажат с катран.
В цевта пък били поставяни медни тръби от казани за ракия или котли за дестилация на розово масло. Това се налагало, тъй като някои от дървените топове се пукали поради акумулираното в тях при изстрел налягане на барутните газове. А и за да не се запали сухото дърво от барута. В интерес на истината, бил отлят и един бронзов топ, но той така и не бил доизкусурен и така и не влязъл в бой.
Отворите на нашите топчета били 8-10 см или колкото юмрука на майстора им. А далекобойността им достигала 400-500 м. Турското правителство, научавайки за подготвяното въстание, забранило да се внася по българските градове „куршум”, сиреч олово. Но нашенци намерили лесното и на този проблем.
Така „джепанетата”, които са използвани за снаряди, се състоели, както споменава Вазов, от „железни късове, куршуми, цигански гвоздеи, петала” и топузи от цариградски кантари. За тях споменава и Захари Стоянов, когато говори за сражението при Петрич. Там, след като турците започват да отстъпват, местният поп Христоско възкликва:
„Ах, защо не са готови сега топовете, да изпроводим няколко кантарови топузи подир тия голи читаци!” Едва надвечер един от черешовите топове бил готов и по заповед лично на Бенковски бил изтъркалян на позиция над Златишкото поле. Той трябвало „да пусне няколко кантареви топуза, които немалко да смутят както войската, така и ближните турски села”.
На места дървените оръдия били здраво привързвани с въжета към предната част на някоя селска каруца с теглич, в който се впрягал конят.
По време на Априлското въстание топове са взети на въоръжение основно в Първи и Четвърти революционен окръг. Много от тях са се пръскали при „пукването” си, но веднага са заменяни с други. И макар че почти не може да се говори за някаква огнева ефективност на тези оръдия срещу модерната артилерия на тиранина, по-важното е, че гърмежите им са били твърде стряскащи за турския аскер. За това разказва Ат. Мишев, очевидец на битката при с. Чанакчиево, водена на 28 април 1876 г. от брациговци:
„Нападащите турци бяха доста слисани от ехтенето на черешовото топче, което от минута на минута поздравяваше неприятеля със своите кантарени топузи”. Успоредно с това, пукането на топчето чувствително е окуражавало нашите въстаници и им е давало сила в неравната борба.
Българското черешово дървено оръдие, възвестило края на една трагична епоха, по-късно взима участие и по време на Илинденското въстание в Македонско през 1903 г.
Боримечката Иван Вазов често в своите произведения е описвал реално съществуващи личности и събития. Такъв е и Боримечката и цялата история с тестването на топчето в Зли дол, описана в романа „Под игото”. Прототип на величавия Вазов герой е Иван Танков от Клисура. Прякорът Боримечката получава, след като веднъж успял да залови две мечета в гората. Той с ентусиазъм се включва в подготовката на Априлското въстание.
Заради исполинския му ръст, на 24-годишния младеж е възложена задачата да разположи черешовите топчета по позициите в местността Зли дол. От мястото, откъдето предупреждава с гръмовния си глас клисурци, че ще гръмнат топчето, за да го пробват, та да не се плашат от гърмежите, по-късно сигнализира, че ордите на Тосун бей настъпват и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града.
