В мазето на малкия параклис „Св. Георги” към едноименната гръцка църква в египетската столица Кайро е изложена веригата, за която се смята, че е използвана при мъченията на светеца
Славата на св. Георги е родила множество объркващи и до днес негови жития
Автор: Янко Георгиев
Свети Георги Победоносец не е обикновеният християнски мъченик, издигнат впоследствие в светец, за чието име се сещаме само от страниците на православния календар. Паметта му се чества от почти всички християни на изток и на запад, без разлика дали са католици, протестанти или православни.
В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия например, съществуват точно 365 храма, посветени на светията - толкова, колкото са дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от неговото име – Джорджия, т. е Георгия.
В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, и градове като Венеция, Неапол, Барселона и т.н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на държавата, на града, на армията или на земеделието.
Свети Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма.
Наричан на арабски Джирджис или Ал Хадир, той се явява един от главните герои и светци на исляма. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (ІХ в.), обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (т. е.Исус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият).
Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.
Голямата слава на светеца ражда множество жития, които и до днес объркват изследователите. Всички те обаче съдържат повтарящи се елементи, което позволява да се сглоби биографията на най-знаменития и популярен християнски светец.
Според преданията той е римски войник, християнин. Роден в Кападокия в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан.
Според легендите през 303 година императорът издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
Когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две щом се докоснало до светията. В килията на затвора го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета.
Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това невероятно знамение накарало двама от съдиите – Анатолий и Проталеон, да започнат да изповядат в Христовата вяра публично, за което били обезглавени.
Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни.
Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса. Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден един велик на времето си магьосник – Атанасий, бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и продължил да проповядва Божието име и да разобличава вярата в идолите.
Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Исус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва.
Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там след гореща молитва св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час много хора от насъбралата се тълпа повярвали и приели християнската вяра, за което били убити на място. Посечен бил и възкресеният Атанасий, който при вида на чудното дело също се покръстил.
След дните в тъмницата през последната нощ самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му. На сутринта последвал нов разпит при императора, св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони. Вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята.
При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното си място царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия. А тялото му било погребано в Лида.
Едно от най-известните чудеса, извършени от св. Георги, заради което е често изобразяван на иконите убиващ змей, е станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида. Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Той уверил хората, че, когато дойде неговият ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си.
Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото. Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон, и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя, докато обяснява, му извикала да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги отрязъл с меча си главата на змея.
Голяма е почитта и на нашия народ към светеца. Ненапразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Света гора (ІХв.) носи името „Св. Георги”. Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали.
Най-известното от тях е чудото със самоизписалата се икона на св. Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф. Този феномен е описан в т. нар. Зографска хроника. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският, обителта „Св. Георги” до Скопие и много други.
Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги” в нашата столица – някогашна Сердика, построена през ІV в. – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца.
Освен като християнски мъченик, у нас свети Георги е почитан като символ на храбростта. Той е и патрон на българската армия, която по традиция освещава бойните си знамена точно на Гергьовден. Светецът се чества и от нашите животновъди със задължителния курбан или печено агне на трапезата.
Б. ред.: Иконата на първа страница на „Св. Георги“ е част от експозицията на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Тя е рисувана 1814 г. с темпера върху дърво
