Моите родители имат граждански брак от 1967 г., 2 законни деца и 4 недвижими имота, придобити по време на брака,
като равностойна съпружеска собственост. Сестра ми има трима сина (на 6, 8 и 10 г.), а аз - дъщеря на 13 г. Преди 11 месеца сестра ми почина, след което нашите родители прехвърлиха 3 от имотите на дъщеря ми чрез дарение. Преди 3 месеца почина и баща ни. След още 20 дни майка ни продаде с договор за покупко-продажба и последния (четвърти) имот на същата си внучка. За тези сделки не са уведомени синовете на сестра ми или техния баща.
Въз основа на кой член и от кой закон би могло някой от името на синовете на сестра ми да оспори в съда някоя от споменатите нотариално заверени сделки и коя е тя ? В подобна ситуация откога започва да тече давностен срок за оспорване и каква е неговата продължителност?
Ангел Ангелов, Пловдив
Уредбата, която ви интересува, се съдържа в чл. 28 - 37 от Закона за наследството (ЗН). Преди да дадем конкретни отговори на поставените от вас въпроси, следва да направим някои разяснения относно това какво представлява запазената и разполагаемата част от наследството. Законът съдържа изрична забрана, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част представлява разполагаемата част на наследодателя, с която той може да се разпорежда свободно.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при две деца е равна на 1/4 от наследството.
За да бъдат определени точно разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството, за което са спомогнали сънаследниците. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Това е правното основание, въз основа на което бащата на малолетните синове на сестра ви може като техен законен представител (аргумент от чл. 3 от Закона за лицата и семейството) да поиска намаляване на направените три дарения от родителите ви на дъщеря ви.
Когато на едно лице са подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. В случая изборът ще бъде извършен от вас и майката на малолетната ви дъщеря като нейни законни представители - аргумент от чл. 3 от ЗЛС. Ако не бъде направен избор в дадения от съда срок, даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите.
Следва да имате предвид, че когато предмет на дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а надареният получава стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Трябва да знаете също така, че отчужденията на подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Исковете в този случай се предявяват, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшестващите.
В ЗН няма предвиден специален срок за завеждане на исковете за намаляване на даренията, което означава, че следва да се приложи общата петгодишна давност, която ще започне да тече от момента на откриване на наследството.
Разбира се, препоръчваме ви за повече информация по интересуващите ви проблеми да се консултирате с адвокат.
Дадените отговори не изключват, а предполагат консултацията с адвокат!
