След ГЕРБ и потоп

Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net

Каквото и да направи оттук нататък кметът Димитър Николов, в историята на Бургас той ще остане като управникът, разрушил най-светия символ на града - православния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Катедралният храм е четвъртият по големина в страната, със 105-годишна история, граден със средства на дарители и с огромна вяра и любов от най-добрите майстори и иконописци за онова време.

Две от иконите вътре са считани за чудодейни. Едната е на св. св. Кирил и Методий. Преди години светинята оцелява по чудо, след като дървената колона, на която е поставена, гори цяла нощ.
Никакво чудо обаче днес не е в състояние да спре разрушителната сила на човешката алчност и престъпна безотговорност. Николов и неговата администрация са готови да унищожат това, което природните стихии са опазили.

Огромни пукнатини буквално са разцепили две от фасадите на храма, засега не е засегнат единствено купола. Още по-зловеща е гледката отвътре. Стените с уникалните стенописи са пропукани, липсват парчета от рисуваната мазилка, увредени са ценните витражи по прозорците, архитектурни декоративни орнаменти са изпопадали.

Всъщност, цялата сградата пропада и никакви мерки не могат да предотвратят процеса, защото цепнатините са чак до основите. За това алармираха преди дни общинските съветници от групата на „Национален фронт за спасение на България“, които вече са внесли и докладна в общинската администрация с конкретно предложение. Те призоваха Димитър Николов и групата на ГЕРБ в ОбС да прекратят незабавно договора за концесия на строящия се огромен подземен паркинг, чиито изкопни работи доведоха до съсипването на знаковия за Бургас „Св. св. Кирил и Методий“.

Единственият начин да се спаси църквата е изкопаният ров да бъде засипан обратно и да се възстанови стария му геологичен състав. В противен случай, предупреждават от партията на СКАТ, има опасност от рухване на още две сгради в близост – на Бургаската филхармония и на училището „Св. св. Кирил и Методий“. В самото сърце на Бургас те, заедно с едноименния площад (сега разкопан заради корпоративни интереси), представляват неделим ансамбъл от архитектурни паметници на културата с национално значение.

Още преди четири години се знаеше, че строителство там не може да има. Първо, заради забрана на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) да се нарушава целостта на архитектурния ансамбъл. И второ, според геоложки проучвания, там е опасно да се строи, най-вече заради плитките основи на катедралния храм, които са на около 1,2 метра в земята.

Това припомни съветникът от НФСБ Здравко Сталев, който през 2008 г. входира докладна с предложение в близост до църквата да бъде изградена крипта. Тогава от общината му отказаха с мотивите, посочени по-горе. Стимулите, накарали Димитър Николов да даде зелена светлина за съсипването на центъра на Бургас през лятото на миналата година, явно трябва да са били много големи.

Хронология на една престъпна безотговорност

Историята започва през 2005 г., по времето на червения кмет Йоан Костадинов. По негово предложение Общинският съвет взема решение историческият площад да бъде отдаден на концесия за срок от 30 години на частна фирма.
В навечерието на местните избори през 2007 г. договорът е подписан в полза на фирма "Глобал технолоджи къмпъни" АД, която се наема да изгради подземен паркинг на четири нива, с дълбочина 35 метра. Дружеството се сдобива набързо и със строително разрешение, въпреки че никой не е взел под внимание техническата и проектантска документация на храма.

Няколко месеца по-късно в кметския стол сяда избраният с гласовете на ГЕРБ Димитър Николов, а първата му работа е да поразмаха няколко кирливи ризи на Йоан Костадинов, колкото да покаже на бургазлии, че не са сбъркали с вота си. Но докато на думи се разграничава от червената администрация, на практика следва стриктно нейните стъпки. Дори и в скандални сделки в ущърб на общината, подобни на тази за подземния паркинг - стадион „Черноморец“, скандалната „продажба“ на „Колодрума“, започната от Йоан и финализирана от Николов, 30-годишната сага на змиярника в центъра на града, наречен „ГУМ“...

Като достоен наследник на червения Костадинов, герберът Николов следва и почина да се усвояват средства за градинки и централни улици, от изпълнението на които лъха некомпетентност. И още една „болест“ прихвана сегашния кмет от предшественика си – винаги, когато може, да облъчва обществеността с неистини. Като тези за джамията в „Комлука“, като зеленчуковата борса в ж.к. „Славейков“, като личния му интерес към единственото незастроено петно в суперцентъра на Бургас – дупката пред търговски център ТРИА...

Сделката за подземния паркинг влиза на няколко пъти в дневния ред на Общинския съвет, но към нея няма интерес от страна на общинската власт. Междувременно, през 2008 г. собственикът на "Глобал технолоджи къмпъни" АД Ваклин Стойновски прехвърля управлението на фирмата на Петко Захариев, който в момента се занимава със строежа на паркинга.

На 9 февруари 2011 г. Димитър Николов рязко променя отношението си към тази инвестиция и дава съгласие за първа копка на обекта, а първите пукнатини на сградата на храма се появяват девет месеца по-късно.

Предупрежденията на групата на Независимите (сега НФСБ) в ОбС, че на терена няма извършени необходимите технологични проучвания, остават нечути. Доколкото става ясно от документацията на проекта, всичко се прави набързо, без нужните изследвания и гео-хидроложки проучвания.
Последното го призна тези дни и проф. Божидар Божинов, който е консултант на концесионера.

„След като се изпълни това нещо и се стабилизира основата, трябва да се запечатат пукнатините на църквата. Аз не съм я оглеждал подробно, но това е предмет на един допълнителен проект“, каза на неразбираем език професора пред журналисти.

Вяра и храм не се лепят с бетон, нито пък с лъжи
 
30 декември, 2011 г.
Пукнатините вече са видими с просто око, част от стенописите са съсипани. Извикана е по спешност бригада за укрепителни дейности с ръководител инж. Борис Попов. Той е категоричен за пред камерите на телевизиите тогава, че не изкопът, а слягането на земните пластове е довело до напукването на сградата. И добавя, че „всякакви такива неща водят до такива неща“(?). От общината валят прессъобщения, в които се казва, че няма опасност за храма, че специални сонди вече пробиват 10 метрови отвори в основите на храма и там се излива бетонов разтвор под налягане. Укрепването, обещават чиновниците на Николов, трябва да завърши до края на януари.

6 април, 2012 г.
Вместо укрепване, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е затворена за богослужения, а свещениците, „подпомогнати“ от Димитър Николов правят божи храм на открито на площад „Тройката“, за да служат на Цветница и Великден.
„Сградата на катедралния храм е с преустановено ползване с разпореждане на кмета Димитър Николов до приключване на работите по стабилизирането на сградата“, се казва в ново съобщение от пресцентъра. Този път крайни срокове предвидливо не са посочени.

11 юни 2012 г.
Местна медия излиза с жизнерадостно заглавие: "Няма нови пукнатини по храм "Св. Св. Кирил и Методий" в Бургас. Движението на сградата е спряно". Цитирана е главната архитектка на общината Веселина Илиева. По думите й, за това е спомогнало „монтирането на ибланкерите, които укрепили фундамента, откъм изкопа за паркинг, които се изгражда в близост“.

"Проектантите вече са дали предписания за изпълнение на укрепителни съоръжения - шлицови стени, които са вертикални ребра, шайби и контрафорси от стоманобетон, които сега ще се изпълнят като допълнителна мярка за укрепване, така че да гарантираме стабилитета на църквата и всички сгради наоколо", каза Веселина Илиева.

Разбира се, краен срок на дейностите по цялостното утрепване няма. Спестена е и още една информация - на същата дата съветниците от групата на НФСБ са дали пресконференция, на която настояват ровът, подкопал основите на храма, да бъде заринат отново.

Мотивите за прекратяването на концесията

„Основите на четвъртата по големина православна църква в България, която е символ на Бургас, са едва 1,20 м. Тя е строена, за да бъде в покой православието и около нея да няма други строежи – можеше да издържи още столетия, но при този безотговорен строеж – без проучвания, без анализи на състава на подпочвените води и структурата на скалните маси, положението е неспасяемо“, каза доц. Здравко Сталев, който припомни, че още от миналия мандат той е против този паркинг, който бил абсолютно безсмислен, защото Синята зона напълно покрила нуждата от платени места за автомобили в ЦГЧ.

Факт е, че към този момент паркингът под търговския център „Триа“ стои напълно празен, полупразни са подземният паркинг до Операта, както и наземния до бившата Трета поликлиника.
От НФСБ посочиха и още един повод да се отнеме концесията от „Глобъл технолъджи кампъни“АД.

Срокът, посочен в договора за изпълнение, вече е изтекъл и би трябвало с днешна дата вместо огромна дупка, в която всеки момент може да рухнат църквата и Филхармонията, сега би трябвало да имаме напълно готов площад с всичките му подробности по наземната инфраструктура.
И още – по данни на патриотите общината е наляла до този момент близо  500 000 лева за безрезултатно укрепване на храма, без да е съгласувала този разход с ОбС.



Кой е всъщност Ваклин Стойновски

Историята на бившия общински съветник, два пъти неуспешен кандидат за кмет на Бургас и бизнесмен, който е в основата на скандалната концесия, започва някъде през далечната зима на 2002 г. Името Ваклин Стойновски се появява в медиите за първи път, при това – в криминалните хроники. При съмнителни обстоятелства е застрелян съдружникът му Антон Йорданов, с личния пистолет на Стойновски. Инцидентът става пред бл. 309 в столичния квартал "Изгрев". В последствие от Стойновски са снети обвиненията на прокуратурата и за младия бизнесмен започва истински възход в Бургас.

През 2005 г. името му отново се завъртя в медийното пространство, когато той обяви, че ще строи небостъргач в Морската градина върху имот, щедро му предоставен от Йоан Костадинов. Докато обществеността бе разделена на за и против грандоманското начинание, от прокуратурата започнаха разследване срещу неизвестен извършител, след като разкри, че стотици дървета в морската градина около бъдещия строеж са били залети умишлено с нафта, за да изсъхнат. До извършителят така и не се стигна.

Година по-късно Стойновски унищожи още едно безценно културно наследство на града. Преди малко повече от 40 години известни български реставратори пренасят от Малко Търново материали и изграждат в бургаската Морска градина точно копие на Ефендиевата къща – образец на старата уникална странджанска архитектура отпреди 200 години. Заради амбициите на бизнесмена, къщата бе разглобена и унищожена, за да се появи на нейно място дупка, която така си остана във времето.

Преди да отшуми този скандал, морският град стана свидетел на още един – Стойновски се оказа в дъното и на сделка с имот на фирма „Хляб и хлебни изделия“, от която пропуснатите ползи за общината са на стойност 700 000 лв. И понеже и това не беше достатъчно, държавата му повери концесия за Северния плаж на Бургас, която впоследствие му беше отнета заради неплащане на концесионни такси. Последният му голям „удар“ е всъщност подземният паркинг, заради който Бургас ще остане без храм.



Първата пукнатина на храма се появи близо 9 месеца след първата копка на подземния паркинг през декември миналата година.
Може би повечето бургазлии знаят, че църквата е строена със средства на фамилията на Александър Коджакафалията, наричан още благодетеля на града.

Малцина обаче се сещат за една подробност. Седмица преди появата на цепнатината, общинският съветник от НФСБ Георги Дражев внесе докладна с предложение за  изграждане на паметник на  Коджакафалията, но болшинството от ГЕРБ го отхвърли.
Същото се случи и през май т.г. Сякаш духът му ни отмъщава, казва Дражев.



За историята
Храмът е строен като катедрална църква - трикорабна с централна аспида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен барабан с прозорци. В западната част на храма има две камбанарии, които са достъпни чрез вити стълби. Стените са иззидани от красивия сивозелен камък айтоски андезит.

Три великолепни корниза обрамчват сградата отвън. Иконостасът се състои от фриз от малки (апостолски) икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.

Навръх големите християнски празници в продължение на цял век тук винаги е било пълно с хора, дошли да запалят свещ и да се помолят. Широкият площад пред църквата доскоро събираше жителите на града и за техните лични празници. Днес всичко това може да остане само в историята.




В категории: Бургас , Горещи новини