Еньовден, Иван Купала и Мидсъмър дей

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

На 22 юни нашето светило минава над тропика на Рака. В този ден в Северното полукълбо денят е най-дълъг, а нощта – най-къса. В южната половинка на планетата пък е обратното. Това е денят на лятното слънцестоене.

За много северни народи този период бележи „средата на лятото“, а британците отбелязват своя „Мидсъмър дей“ (така звучи „средата на лятото“ на английски) малко след самото слънцестоене – на 24 юни. Впрочем оригиналното заглавие на Шекспировата пиеса „Сън в лятна нощ“ е именно „Сън в „Мидсъмър дей“. А преведено още по-точно на български език ще рече: „Сън в нощта срещу Еньовден“.

Точно така – у нас Еньовден е всъщност празникът на лятното слънцестоене. Тогава се смята, че слънцето е най-силно и всемогъщо. А след това, както имаме една поговорка, „Дядо Еньо тръгва за сняг“. Разбирай, че хваща пътя към Коледа, която пък от своя страна се асоциира с деня на зимното слънцестоене, даряващ ни с най-дългата нощ в годината.

Но и това не е всичко, което се случва по това магическо време. Оказва се, че тъкмо в този сакрален момент се ражда предтечата, който проправя в сърцата ни пътищата господни за Спасителя. Ражда се Йоан Кръстител.

Така само един ден в годината успява да обедини в себе си и астрономически, и езически, и християнски празници в една незабравима огнена фиеста. В интерес на истината ще признаем, че с въвеждането на паралелно съществуване на стар и нов стил в църковния календар, в някои страни като Русия, Швеция, Финландия и др., рождеството на Йоан Кръстител се чества на 7 юли и там празникът губи астрономическото си съответствие на слънцестоенето.

Някои славянски народи пък почитат на 24 юни денят на Иван Купала. Не че това е нещо по-различно, тъй като славянската дума „купати“ означава ритуално измиване, което се осъществява в открити водоеми. Името на Кръстителя също се свързва с ритуално къпане. Така че може Иван Купала да се приеме като славянски еквивалент на Йоан Кръстител.

В същото време Купала се нарича и едно от божествата, тачени от източните славяни, като почитта към него достига кулминацията си по време на празненствата в деня на лятното равноденствие, в които този персонаж е основна фигура. Тогава се извършвали езически ритуали за плодовитост, по-късно насложени и в православното християнство.

С плодовитостта е свързана и тракийската обредност, извършвана по нашите земи от тези най-древни племена, които са ги населявали. Почти из цяла България се срещат тракийски скални светилища, в които в деня на лятното слънцестоене първият слънчев лъч прониква пред някой процеп между камъните, символизирайки оплождането на майката земя от бога-слънце.

Такова е „Камъка“ край Малко Търново“, „Марков камък“ под Царев връх в Южна Рила, „Зайчи връх“ в древно Кабиле, „Харман кая“ край момчилградското село Долна Чобанка, „Салъков бук“ в Западните Родопи и внушителното астрономическо съоръжение „Бащин камък“ в тракийското светилище „Мегалита“ край Бузовград, надвиснало над Долината на тракийските царе, в близост до столицата на одрисите Севтополис, който днес е на дъното на яз. „Копринка“.

От известно време в храма край Старосел се прави възстановка на древнотракийските ритуали, които са се извършвали там в деня на лятното слънцестоене, което зрелище се радва на голям интерес от страна на туристите. Има, разбира се, къпане по ранни зори в близката река, окичване на главите с венци от магически треви, както и  свещенодействия с вино и огън.

Като споменахме за огън, няма как да премълчим, че без високо издигащите се пламъци този букет от празнична обредност просто няма как да мине. Те са ни останали в наследство от най-древни езически времена, като най-популярни са знаменитите келтски огньове в деня, известен като „В навечерието на свети Джон“ (т. е. пак свети Иван). С тези огньове са били прогонвани нечистите сили, които отравяли извори и кладенци. Затова и Еньовден се слави като един от най-мощните огнени празници в годината.

И докато у нас запаленият на открито огън трябва да се поддържа поне до полунощ, за да донесе късмет и благословия за дома, то в далечна Дания в началото на ХХ век се налага традицията в пламъците да бъде изгаряно чучело на вещица, изработено от слама и плат. Нещо като реплика на аутодафетата от Средновековието...

Макар че през нашата митологична обредност също „притичват“ в този ден персонажи на магьосници и баячки, които според поверието танцуват голи в чуждите ниви, извършвайки тайнства за крадене и „мамене“ на плодородието от нивите и добитъка.

Един от най-могъщите символи на празника е колелото – било то като големия еньовски венец, изплетен от набраните по роса треви, цветя и билки, през който хората се провират за здраве; било то като венчетата по главите на девойките или пръстените, привързани на момините китки, по които се гадае за женитба. Колелото/кръгът в случая символизира въртенето на слънцето – до най-високата точка на хоризонта и изтъркулването му зад него.

Казват, че обагреният с магически нюанси празник „три в едно“ е време за гадаене, за пророчески сънища и самодивски енергии... Всеки знае, че точно по Еньовден се берат билките – точно 77 и половина вида – лекуващи всички болести, дори и тази „без име“. Тогава те били най-лековити. Но малко известен е фактът, че съвременните изследвания доказват чрез безпристрастни химически анализи тази истина и че наистина след това настъпва чувствително намаляване на съдържанието на полезните активни съставки на голяма част от растенията.

С митичната папрат обаче работата стои малко по-иначе. „Народът е вярвал, че през нощта срещу Еньовден цъфти горската папрат и цветът й – прочутото „разковниче“  – увяхва за по-малко от час след разцъфването си, ако не бъде откъснато. Тъкмо заради това в зеления здрач на тази загадъчна нощ из горите са бродили и мъже, и жени, за да открият мимолетния цъфтеж, за да откъснат „разковничето“ и да си осигурят вълшебната му сила, удовлетворяваща всички съкровени желания на човека“ – разказва в книгата си „Вечният Бог“ починалият миналата година виден български общественик, писател, публицист, историк и медик проф. д-р Петър Константинов. 

Само че този път истината в това поверие удря на камък – биолозите са категорични: горските папрати никога не цъфтят.
Което не ни пречи в един такъв магически ден да продължим да вярваме в чудеса. И да се пречистим, измивайки лицето си с капки роса или потапяйки се във водите на извор, река или море, докоснати от целебните лъчи на изгрева, бележещ началото на най-дългия ден в годината.


За Деня на лятното слънцестоене и Еньовден се препоръчва домът да се украси със слънчогледи и всякакви други яркожълти, червени или златисто обагрени цветя. Така вибрацията на празника ще изпълни и вашето жилище. Просветените съветват да се направи китка от растението парички, която да се завърже със зелена панделка, което ще подсигури финансовото ви благосъстояние. Венецът за вратата трябва да е сплетен от червени и жълти цветя, заедно с клонки от бръшлян. От мълнии, зли сили и негативна енергия ще защити къщата ви окачена китка от жълт кантарион или салвия. Предпазваща сила имат и вратигата, чемериката и тинтявата.




В категории: Традиции , Горещи новини