Тогава берем първото грозде, което се освещава в църквата. Ако се яде от него преди това, очаква ни... зъбобол
Автор: Яна Славянска
Неведоми са пътищата, по които народните вярвания пускат корени в обредността. Но без значение как точно са попаднали там, те поставят началото на най-трайните и неизкореними традиции в празничния календар на една нация.
Още от първите векове на християнството датира светлия църковен празник Преображение Господне, който свързваме с явяването на Иисус Христос пред трима от най-близките си ученици, преобразявайки се пред тях като „...лицето Му светна като слънце, а дрехите му станаха бели като светлина“.
Точно това е и смисълът, който тълковният речник влага в думата „преображение“ – промяна на образа, на външния вид. В случая с празника, който честваме на 6 август (19 август по стар стил), обект на преобразяването е природата.
Народът ни вярва, че в този ден слънцето обръща гръб на лятото и настъпва вододелът между лятото и есента. Нощите стават студени, водите на изворите и реките изстиват, а щъркелите започват да се събират на ята, стягайки си багажа за топлите страни. Гущерите и змиите пък използват намалението и кротко се завират под земята в приготвените си за зимния сън леговища.
В някои части от страната магическата сила на този ден се използва за изпълнението на различни лечебно-обредни практики, в които основна роля играят слънцето и неговият земен имитатор – слънчогледът.
В Ловешкия и Плевенския край например още преди изгрева се откъсва една слънчогледова пита, в центъра на която се пробива дупка и през нея се прелива три пъти вода, която пият или се мият хората, за които се смята, че са урочасани.
В района на Берковица пък нощта срещу светлия празник се използва за правене на любовни магии, като влюбеният трябва три пъти да обиколи стъблото на слънчогледа, докато изрича заклинанието: „Каквото се е преобърнала гората на Преображение, земята, небето, слънцето по слънчогледа, лятото на зима, така да се преобърне (споменава името на обекта на своята страст) към (казва се името на този, който прави магията) и както не може без слънце, така и той да не може без мене!”
След това, спазвайки пълно мълчание и без да се обръща назад, изпълнилият обряда трябва да се облече и да се прибере у дома, като си легне веднага. На сутринта, преди изгрева на слънцето, ритуалът продължава с преливането на вода през дупката на пробита слънчогледова пита, като водата трябва да се загребе от реката със зелена паница и после да се сложи тайно в питието или храната на изгората.
Не случайно в много краища на страната именно на Преображение в миналото момите и ергените са уговаряли годежи и женитби.
С легендите за Спасителя е свързан и изконният ритуал „Освещаване на гроздето“, който се извършва по време на Светата литургия в православните храмове. Песнопението носи старославянското название „Начатки овощей“.
Традицията повелява именно на този ден да се откъсне първото узряло грозде, което се носи в църквата, за да бъде осветено. Все пак именно гроздето е плодът, от който се прави виното, символизиращо кръвта на Христос.
Народните вярвания налагат забраната до Преображение грозде да не се яде, защото още не е „кръстено“. Иначе ни очаква кошмарен зъбобол. Преди това не бива да се ядат и къпини, защото те се смятат за дяволско творение и често биват наричани „гроздето на Дявола“. Съгласно старите предания, точно Лукавият е създал къпината като реплика на създаденото от Бога грозде. Направил е така тя да узрява по-рано от божието творение, за да изкушава хората, които ядейки я стават подвластни на нечистите сили.
Всъщност, в освещаването на първите гроздови чепки се открива несъмнен езически елемент, тъй като този ритуал най-вече се свързва с надеждата предстоящата реколта да бъде богата и изобилна.
С плодове се свързва и един друг обичай, извършван по това време. Ако някой вземе, че легне болен в този момент от годината, трябва да се натопят във вода сушени плодове и щом болният отпие от нея, болестта ще се преобрази. Т. е. човекът ще оздравее.
Племенникът на Баба Ванга – Димитър, пък разказва, как старите хора по неговия край още пазят спомена как техните предци на Преображение са извършвали целебно поливане. За целта се изкопавала дупка в пясъка, откъдето бликвала топла минерална вода, от която наливали в една нова, неизползвана дотогава кратунка – задължително по изгрев слънце, и се обливали с лековитата течност. По време на изпълнението на този ритуал мълчанието било задължително.
На места, особено в Западна България, все още хората вярват в поверието, че в полунощ срещу празника „небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина“, а „дърветата се кланят до земята“.
Този, който стане свидетел на това явление, може да си пожелае всичко, каквото му дойде на ум, и да е сигурен, че то ще се сбъдне. В някои райони на България това по принцип се отнася за Коледната или Великденската нощ.
Българите наричат още този празник „Приображение” или „Приближине”, а в южните райони на Странджа, Сакар и Родопите – „Св. Сотир”, “Сотировден”, “Стотировден”. Гърците пък го зоват „Тай Сотир”.
В южните български земи на Преображение пчеларите започват да се готвят за посрещането на патронния си празник Голяма Богородица. Те прикадяват кошерите си и освещават в църквата няколко медени пити, които после раздават за здраве и берекет по пчелите.
Любопитно е, че при арменците някои от нашите преображенски обряди също се преплитат с празника Успение Богородично, който те наричат Верапохумън Сурп Аствадзадзин. Той се чества от тях в неделен ден между 15 и 18 август, като в него в едно се смесват и езическата, и християнската му същност. Езическата съвпада с древноарменския празник на плодовете, посветен на богинята-майка на природата Анахид, в чиято чест също се освещава грозде.
В България има десетки християнски храмове, носещи името „Преображение Господне“. Така са наречени и Марянският манастир, Новаченският манастир и една от най-известните свети обители у нас – Преображенският манастир край Велико Търново – възстановен от легендарния майстор Уста Колю Фичето и с безценни икони и стенописи, сътворени от ръката на именития Захари Зограф.
Не по-малко е интересна и единствената оцеляла в Поморие средновековна църква, носеща същото име. Под царската икона на Христос се намира малко аязмо със светена вода, която извира от каменна плоча, дебела 20-25 см.
Уникален е и храмът „Преображение Господне“ в курорта Боровец, където се венча щерката на Кобурга, титуловаща се принцеса Калина. Тя е построена изцяло от дърво в типичен алпийски стил по проект на австрийски архитект.
Своя храмов празник на Преображение чества и параклисът в столичния квартал „Лозенец“, до който се намира и прочутият „Оброчен кръст“, който е направен в чест на Освобождението. Въпреки че многократно е преместван и обезличаван, той все пак доживява сравнително запазен до наши дни.
Малко известно е, че първият български църковен хор запява през 1868 г. в най-старата свищовска църква, която също се нарича „Св. Преображение Господне”.
