Вкусна, ръчно точена баница от старите позабравени бабини тефтери
Продукти за тестото:
3 чаши брашно
1ч. л. сол
1с. л. оцет
1 яйце
1чаша топла вода
За плънката:
200 г сирене
2 яйца
60-80 г краве масло,свинска мас или олио
Начин на приготвяне:
Замесваме тесто от брашното, солта, оцета, яйцето и водата и го оставяме да почине за около 30-40 мин. Разделяме го на три части – една по-голяма и две малки. С тънка, дълга точилка разточваме първо голямата кора, като се стараем да стане максимално тънка.
Намазваме обилно с масло емайлирана тавичка или незалепващ тиган. Застиламе с разточената кора, като я надипляме така, че част от краищата й да останат да висят извън съда.
Натрошаваме отгоре сирене и поливаме с разтопено масло. Разбиваме яйцата и с помощта на вилица поливаме на тънка струйка върху сиренето. Разточваме и другите две кори, като ги надипляме в тавичката и ръсим сирене, масло и яйца между тях.
Загръщаме отгоре оставените да висят краища на първата кора – като бохчичка, и поливаме с мазнина, след което я слагаме на не много силен котлон да се „пече“.
След като плакетата се позачерви от долната страна, я обръщаме с помощта на голяма чиния или капак, за да се запече и от другата страна. Така се обръща няколко пъти, като се полива с малко мазнина, докато добие красив, апетитен „загар“. Отдръпва се от огъня, напръсква се с вода и се завива да се задуши за 10-тина минути.
Макар и да изисква малко повече усилия и време за разточване на корите и печене – резултатът си заслужава – получава се една чудно вкусна плакета с хрупкава коричка, мека и сочна отвътре. Поднася се с гъсто кисело мляко или айрян.
Забележка: По-специфичното при плакетата е, че се „пече“ отгоре на печката, а не във фурна. Някога нашите прабаби са я пекли върху жаравата в огнището, по-късно пък бабите ни – на плочата на чугунената печка.
