То излъчва от студио в центъра на София под носа на полицията, Гестапо и Абвера
Автор: Борис Цветанов
Напразно днешните ни министри се смятат за някакви уникални явления. Едно време какви управници сме имали, ехееей! Направо за Гинес.
Григор Начович като финансов министър издава вестник, чийто първия екземпляр на първи брой отпечатва не с печатарско мастило, а със специален технологичен разтвор на 14-каратово злато. Дарява го на държавния глава – княз Батенберг.
Но Начович поне прави нещата легално. Докато министърът на вътрешните работи от два кабинета на Богдан Филов – Петър Габровски, няма аналог в света. Той създава нелегална радиостанция, която започва излъчвания през февруари 1942 година. Отначало решава тя да носи наименование „Велика България“, но неговият приятел Панайот Чинков, когото е взел за един вид директор, се налага с по-скромното „Обединена България“. Чинков, който по тогавашната мода се нарича още Пеке (от Панайот Константинов), е много способен журналист.
Той оглавява създадената по Гьобелсов модел Дирекция на националната пропаганда. Някога е бил ляв, но с годините е станал крайно десен. Имал е литературни интереси, вестникът му „Литературен час“ (и само „Час“) е образец и до днес. Мразен преди Девети по синдрома „Да не си ти, да съм аз“, след това е обявен за фашист. Днешните корифеи на свободната журналистика нямат и никаква представа за него. Иначе е оставил в архива на СБЖ три внушителни папки безценни спомени. Но кой да ги чете!
Габровски и Чинков приватизират техника от Военновъздушните сили и по всички конспиративни закони инсталират необходимото в кв. „Овча купел“, а по-късно се възползват и от по-съвършената база на безжичния телеграф в Царибродския квартал (дн. „Красно село“). За студио използват кабинети в самата сграда на Дирекцията на националната пропаганда на ул. „Александър І“ (по-късно именувана „Софийска комуна“, а днес отново носеща името на княза) номер 10. „Решихме да създадем – пише Пеке Чинков – таен предавател, който чрез много добрата си програма да се наложи на публиката и да изтласка „Радио София“.
Иначе Петър Габровски е откритие на архитект Йордан Севов – мистикът на царския дворец. От предишни публикации знаем, че той е немското ухо и око там. С Габровски са се сближили като основатели на „Ратник“, прогерманската организация, един вид противник на известните легиони, явявайки се по-крайни в политиката си. Двубоят „Легиони“-„Ратник“ всъщност е израз на вътрешнопартийните борби в Берлин между Гьоринг („Легиона“) и Химлер („Ратник“). Везните клонят непрекъснато ту към едните, ту към другите.
По едно време бащата-отец казал на Евдокия, че Габровски е най-силният за Германия човек в България. Радиото явно му е било необходимо, за да може един ден да овладее „вся власть“.
Той споделя със Севов и Чинков идеята да се създаде партия Български народен съюз. За целта вкарва свои хора и в „Бранник“. В кабинетите на Филов се налага на бърза ръка като „силния човек“. Всъщност и в двата кабинета всичко решава четворката Филов, Габровски, военният министър Даскалов (внук на Бачо Киро) и външният министър Попов. Но като вземем предвид, че Габровски бил се хванал „гуша за гуша“с другите двама, работата е ясна. Споровете били най-вече в духа на това, че Даскалов и Попов не вярвали в победата на Хитлер. Лека-полека Габровски става доста симпатичен на гаулайтера Бекерле, който си падал по екстремистите.
Още в началото на работата на радиото Габровски е на прицел на други амбициозни германофили. Райко Алексиев, популярен сатирик цанковист, пише в „Щурец“, че американският радиокоментатор се казвал Хърбърт, а нашият Дърдър. Тодор Кожухаров (щабс капитан Копейкин) пък отбелязва в „Слово“: „Абе как може да му дойде на ума на тоя Маркони да измисли радиото, че вече Сульо и Пульо завладяха ефира“.
Габровски има врагове и в лицето на тежката артилерия на олигарсите – „Мир“ и талантливия Михаил Маджаров, както и на неприкриващия лявата си политика „Заря“ на Кръстю Станчев. В Народното събрание пък си има перманентни разправии с неуморимия опозиционер проф. Петко Стайнов. Веднъж нервите му не издържат и публично му заявява: „Ще те вразумя!“.
Но тъкмо професорът му отваря очите за нелоялността на германците. Петко Стайнов донася в парламента един брой на официоза на Гьобелс „Дас Райх“ и го размахва вбесен. Там е отпечатана карта на Балканския полуостров, на която земите, уж присъединени към България, са означени като „под временна българска администрация“. Когато Габровски разравя историята, се оказва, че царят бил против тази формулировка още през април 1941 година, но Филов го натиснал „временно да приемем нещата“. След тази история Габровски окончателно решава, че Филов е вреден и трябва да заеме мястото му.
Радиото си има и външни врагове – това са други седем станции, предаващи на български – Москва, Тбилиси, Куйбишев, Лондон, Кайро („Свободна и независима България“), Станция на свободата – Ерусалим и „Васил Левски“. Най-яростна в нападките си е Станцията на свободата. Тя се ръководи от някогашния летец Васил Кулев. Той е сключил още през 1940 година писмена сделка с Норман Дейвис, резидент на английското разузнаване, че когато му дойде времето, англичаните ще му осигурят едно корабче с радиостанция, което да кръстосва Егейско море и да води английска пропаганда.
На 13 октомври 1942 година Кулев заявява, че ако предаванията на „Обединена България“ не се прекратят, ще сезира комисията за разследване на престъпления в Обединените народи като подстрекаване към масови избивания на невинни граждани. На 31 октомври той отправя „последно предупреждение“, като назовава 15 имена на сътрудници, които следва да бъдат обвинени. За да сме наясно, че Габровски е пресолил манджата, ще цитираме само няколко изречения от предавания на нелегалната радиостанция.
„Евреите тунеядстват. Тази разбойническа, капиталистическа, еврейска пасмина внася чифутска проказа. За евреите няма място не само в България, но и в Европа“ (24 юни 1942 г.).
„Отдавна българският народ иска решителни мерки против евреите – най-големите английски шпиони“ (27 юни 1942 г.).
„Не трябва да се търпи еврейската гавра!“ (13 юли).
За да сме докрай обективни, ще цитираме и няколко коментара от друг характер:
9 октомври 1943 година: „Германското отстъпление в Русия е истинско чудо на военното изкуство...“.
12 октомври (истинско пророчество): „Германците ще спрат руснаците при Днепър“.
14 октомври „Това отстъпление е последната дума на висшата военна стратегия“.
15 октомври: „Скоро ново тайно мощно оръжие ще си каже последната дума, всяко отстъпление вече няма да има никакво значение“.
След такива изявления професор Петко Стайнов заявява в Народното събрание, че тая излагация вече не може да се търпи“. Габровски се прави на ударен и се оправдава, че полицията не може да открие нелегалния предавател. Професорът иронизира министъра като го пита: „Искате ли да ви покажа и точното място, откъдето се излъчват предаванията, и да ви назова глашатаите, щом полицията ви не може да се справи?“.
Над главата на Габровски надвисват тежки облаци. Севов вече не е в двореца – той е натирен оттам от Евдокия заради германофилството си. На нож е от дълго време и с властелина на тайните Никола Гешев. Из кафенетата се шушука, че има пръст в убийството на противника си генерал Луков. Идеята за създаване на Български народен съюз се оказва невъзможна за изпълнение...
През лятото на 1944 година решава да бяга от България, но все отлага. Надява се на оръжието – чудо. Чак в навечерието на Девети напуска страната с редовен паспорт.
Установява се в Истанбул, но и това се оказва грешка. Турците се отзовават на искането на новото правителство и го екстрадират.
Като връх на всичко, от Москва го включват в списъка на великолепната девятка, която трябва да бъде изпратена на „свиждане“ със Сталин: тримата регенти, премиерите Божилов и Муравиев, министрите Драганов, Василев и т. н.
И там прави грешка като отправя молба, че ако ще ги съдят, да ги съдят, бесят и каквото ще, но да е в Москва. За което генерал Михов го срязва: „Абе ти българин ли си ! Като ще ни съдят и разстрелват, то в България да си е!“
