На 8 ноември по стар български обичай празнуваме Архангеловден (Рангеловден).
Според народните вярвания свети Рангел (Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Българският фолклор го представя като красив млад момък, който се спуска при всеки умиращ и с нож или сабя взима душата му. Затова народът го нарича още „вадидушник” или „душовадник”.
Вярва се, че в предсмъртния час на всеки човек Архангелът долита от небесата, за да примами със златна ябълка душата на покойника. После отвежда душата му в отвъдното, където го чака свети Петър. Двамата заедно премерват на везните греховете й и после я изпращат в Райската градина или във вечните мъки на Ада.
Хората смятат, че той е най-справедлив сред светците, тъй като „не пропуска нито богатите, нито бедните”, когато им дойде краят. Затова в Ямболско казват, че Архангел Михаил е „сляп и глух за всички хора”.
На празника се коли курбан в чест на светеца – покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито крайници и глава се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и специални обредни хлябове, наричани „Рангеловото”, „Хрангелево блюдо”, „Господьов хляб”, „боговица” или „Св. Петка”. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, винаги се освещава от духовно лице. Кожата на жертвеното животно се дарява на църквата.
Традиционно на трапезата присъстват още гювечи с овнешко, шилешко, пилешко, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и разбира се обредна пита. Тя се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите: „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай е и да се раздава жито, като всеки го поема с две ръце и изрича: „Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Имен ден празнуват: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Милен, Мильо, Огнян, Огняна, Пламен, Рангел, Райна, Рая, Руси, Руска, Серафим и др.
Почитането на Архангел Михаил като господар на отвъдния свят на душите е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден. На „Хрангеловото одуше” всяка жена отива да прелее с вода и вино гробовете на своите родственици и раздава хляб и коливо (варено жито) за „Бог да прости”.
