И по време на пости трапезата ни може да е отрупана с вкусни ястия
16 Ноември 2012, Петък
На 15 ноември започнаха традиционните 40-дневни Коледни пости, наричани още Рождественски,
тъй като трябва да приключат на Бъдни вечер (24 декември).
Днес постите са загубили своето религиозно значение за повечето хора. Те се отнасят пренебрежително към тях или пък ги свеждат до обикновена диета. Но смисълът на християнския пост е постигането на хармония между душата и тялото. Поради това се изисква от менюто си да изключим не само месото и млечните продукти, но и да пречистим мислите си от злободневни проблеми, агресия и завист към околните.
По време на Коледните пости има дни със строго въздържание, в които е позволено приемането само на растителна храна и олио. През останалото време (в дните от 23 ноември до 19 декември) е разрешено да слагаме на трапезата вино, риба и морски продукти (на Никулден даже е задължително), с изключение на сряда и петък, когато пак се спазва строг пост. Строг пост отново се спазва от 20 до 24 декември. А от 25 декември нататък вече може да се хапва месо и млечни продукти.
Мнозина мислят, че изключвайки от порциона си месото, месните и млечните продукти, то няма какво друго да се сложи в чиниите. Но всъщност и в постните дни масата ни може да бъде отрупана с най-разнообразни и вкусни ястия, приготвени например от боб, леща, ориз, нахут, булгур, гъби, всякакви видове кълнове, соеви продукти, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, ядки (фъстъци, орехи, лешници, бадеми и други). Почти всички видове макаронени изделия също са подходящи за сервиране, стига на опаковката им да не е отбелязано, че съдържат яйца или други животински продукти. И разбира се, по времето на постите е хубаво да се ядат повече плодове и зеленчуци, които да доставят на организма витамини и минерали. А използването на зехтин за салатите ще спомогне още повече за прочистването на организма от токсините.
От всички тези ограничения, съгласно църковните канони, са освободени малките деца, бременните, болните и стари хора.
В същото време трябва да знаем, че до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление са забранени венчавките. Но пък от началото на Коледните пости започва подготовката за коледуването на ергените и на малките момчета, които ще обхождат къщите през нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Тази подготовка може да започне и на Игнажден.
Във всяка махала момците избират свой водач, наречен станеник, цар или кудабашия. Той трябва да е по-възрастен, утвърдил се вече мъж. В неговата къща и под негово ръководство коледарите учат песни и наричания за празника. Той определя групите и техните водачи. Негова задача е и изработването на стръката, наречена още дръвце, ябълка или елха – забита върху кравай разклонена пръчка или кръстачка, украсена с варакосани ябълки, зеленина, монети и червени ивици плат.
Някъде станеникът приготвя каниска – кравай със забучени отгоре стръкове босилек, които са украсени с венец от зеленина, с нанизи пуканки и сухо грозде. Върху кравая задължително трябва да има и забучена пара. На някои места в Западна България освен пеячи и четници, в групите се подготвят и „старец“ и „бабичка“, които разиграват сценка с пожелателен характер за здраве и плодородие. На Бъдни вечер момчетата за пръв път ще облекат ергенско облекло и ще се запашат с пояс, за да преминат в групата на ергените. Някъде те ще вземат назаем сватбените дрехи на оженили се наскоро техни приятели или роднини и ще наметнат отгоре им ямурлуци. Калпаците си ще украсят с нанизи пуканки, бучки захар, сушени сливи и грозде, с китки от бръшлян и чимшир.
Разучаваните за Бъдни вечер песни и наричания имат голяма магическа сила. Тяхната цел е да прогонят злите сили, които идват на земята по време на Мръсните дни. Затова те се пеят, освен при разучаването, само и единствено в Коледната нощ.
