Занаятчиите Андон Николов и Николай Андонов в работилницата си
20 Ноември 2012, Вторник
Многолюдно семейство от варненското село Приселци съхранява и популяризира забравени традиции на старите българи
Автор: Веселина Николова
Само на 15 километра от Варна, на източните скатове на Авренското плато, има едно малко и красиво селце. Казва се Приселци, а името му е свързано с произхода на местното население – български бежанци, прокудени от родните си места в Беломорска Тракия от турските и гръцките власти се заселили тук през 1913 г.
Заради спокойствието в него и запазената природа наоколо, а и заради близостта му с морската ни столица, за свой дом го избира едно семейство, чийто членове са ревностни почитатели на старите български традиции и занаяти.
Преди повече от 10 години Николай Андонов купува дворно място в Приселци и заедно с баща си Андон, камък по камък, със собствените си ръце построяват голяма красива битова къща. Всяка част от нея, дори и до най-малката подробност, е изработена от автентични материали, търпеливо събирани години наред от старинни къщи из цялата страна.
Така постепенно с много труд и много вкус този дом се превръща в „Къща на занаятите“, както е известна днес. Тук Николай и съпругата му Миглена отглеждат трите си деца – 19-годишния Антон, Галя, която е на 16 години, и осемгодишната Маги. А най-интересното е, че всеки един от членовете на фамилията владее поне по един занаят.
Миглена тъче на стан, преде и плете. Галя също умело върти куките и обръчите. Антон изработва цървули, а малката Маги навива масури и свири на гъдулка. Най-възрастният член на семейството пък дядо Андон изработва дървени прибори и съдове.
„Децата от съвсем малки се учеха от бабите си да плетат, а баща им е такъв ревностен почитател на старите български традиции, че те нямаха друг избор, освен да продължат по неговия път. Така сме ги възпитали. „Запалиха“ се по този начин на живот и сега непрекъснато се усъвършенстват, всеки в своето направление, разказва ни Миглена.
Николай Андонов е един от малкото изкусни майстори на гайди в страната и може би - най-младият сред тях. От невръстен хлапак той има желание да стане гайдар. Баща му го поощрява и след няколко години Николай вече е професионален музикант.
Успоредно с музикалните занимания, завършва варненския Техникум по механотехника със специалност машиностроене. Това му помага да овладее тънкостите пък в работата на струг. А по-късно решава да започне и сам да изработва любимия си музикален инструмент.
Днес освен професионалната изработка на гайди, изпълнява поръчки и за тъпани и ули (чанти от ярешка кожа). Най-много се гордее с един крачен струг на повече от 200 години, който му подарили приятели от Севлиево и който е изложил на централно място в работилницата си.
„Гайдата е инструмент, който не е претърпял особени промени през вековете поне външно. Що се отнася до тоновете обаче, при тях има подобрение с около 50 процента. Това е, защото музиката много напредна и изискванията много се повишиха. Днес една гайда трябва да може да свири с кларинет, с акордеон, с пиано, затова и тоновете се подобряват“, разказва Николай.
Казва и че старите гайдари и до днес крият тайните си по изработката на този музикален инструмент. Какъвто и да е начинът, той задължително се прави изцяло от естествени материали – кожата например е от коза или от яре и преработката й е много трудна. Защото, освен всичко друго, днешните свирачи много държат инструментът им да не мирише.
„Баща ми ходи да дере козите и яретата из селото, за да не се напука кожата им, да е цяла, а после ми ги носи. Аз ги пера и ги обработвам със сол. Почиствам ги с нож и пристъпвам към работа. Най-добрите ручила и пискуни пък се правят от дряново дърво, после всичко се връзва със специални връвки“, разкрива част от технологията на майсторлъка си гайдарят.
Един инструмент се изработва горе-долу за около седмица. Само че пробите, за да получи определен звук, му отнемат десетки часове. Николай прави 2 вида гайди - джура (шопска) и родопска гайда.
Има доста поръчки и за декоративни музикални инструменти.
От известно време къщата на занаятите е предпочитана и често посещавана от туристически групи, а семейството с гордост демонстрира пред тях своите умения.
Всеки един посетител се облича в традиционна българска носия. Следва показно по направата и свирнята на народния музикален инструмент. Почти всеки иска да посвири сам и на тъпана, пак изработен от Николай.
След това стопанката на къщата им показва как преди 100-ина години бабите ни са тъкали на стан.
„Много беше трудно да намерим хора, които знаят как се сглобява един наистина автентичен голям хоризонтален стан. Има много възрастни жени, които знаят как се тъче, но не намерихме такива, които са сглобявали. Нямаше и откъде да видим. И така няколко пъти започвахме, разглобявахме и започвахме пак наново. Дори сега ако го разглобим трябва да снимаме с камера всичко“, разказва перипетиите си Миглена и продължава:
„Една черга се тъче много бързо. Вече като седнеш и си навил стана, взимаш едни парцалчета от стари дрехи, които се дерат на тънки лентички и всяка от тях се насуква самостоятелно. Интересно е, че в миналото нашите баби са нямали такива обагрени платове и са ги оцветявали с различни растения – с орехови листа например, а преждите са престоявали в различните отвари различен период от време за по-тъмен или по-светъл цвят“.
След всички тези обстоятелствени насоки как се правят шарени черги, и децата показват на гостите своите умения.
Погледите на туристите винаги шарят по стените и таваните на навеса в чудната спретната къщичка. Те са окичени с десетки старинни предмети, характерни за българския бит и възпети в народните ни песни.
Едновремешна сушилня например (която се слагала над дървената печка), цървули, сметало от кокалени копчета, тръвна (примитивен пчелен кошер, изплетен от пръчки с конусовидна форма), сачове, бакъри за вода, вили, кръклиги (стари ножици), в средата на двора пък има красив кладенец, като от приказките...
Окото на гостите веднага грабва и една кукерска маска, свързана с голям празник, който се прави в селото на Сирни Заговезни и се нарича „Пали кош“.
„Ливанците и германците са много любопитни, докато руските ни гости не чак толкова, защото са по-близо до нашите бит и култура.
Напоследък имаме посещения и от много деца от България. Прави впечатление как те нищо не знаят за старите ни порядки и са по-изненадани от някои неща дори и от чужденците“, споделя впечатленията от посетителите в своя необикновен дом Миглена.
В двора на къщата има и няколко по-малки постройки, също в битов стил, където нерядко отсядат за нощ-две туристи. В една от къщичките, освен телевизори с рамки на стари тв апарати и транзистори, двуетажни легла, като от едно време, направени от масивно дърво, камини и пр. предмети, неусетно връщащи ни назад в годините, на една от стените виси Свидетелство за венчание на дядото и бабата на Николай от началото на 30-те години на миналия век, изложено във вехта рамка и пазено като най-ценен родов експонат, който е узаконил голямата огнена любов между неговите прародители.
