Питка, замесена с мълчана вода на 24 ноември, пази къщата от шарка
На 24 ноември Българската православна църква почита света великомъченица Екатерина.
В българските традиции този ден е познат като Катерининден. Старите българи са вярвали, че света Екатерина ги закриля от болести като бяс, шарка, треска, че била защитник на майчинството и здравето на хората.
На празника жените не трябва да работят, за да предпазят децата си от шарка. Също така не бива да си служат с остри предмети като ножица, нож, куки и други, защото вярвали, че ако си убодат пръста, раната се възпалява.
Рано сутринта домакините замесвали тесто с мълчана вода от кладенец или извор. Тестото разделяли на две части, с едната омесвали кравайче, което след като го опичали го намазвали с мед и го слагали на горния праг на вратата или го хвърляли на покрива на къщата, като го наричали „дар за баба Шарка“.
С другата част омесвали питка, която още докато била топла, намазвали с мед и изнасяли навън, за да раздадат за здраве на децата. От същата питка давали и на кучетата, за да не ги хваща бяс.
Особено важен този ритуал бил за младите булки, които имали малки деца. Те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканя с думите: „Ха вземи за света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”
Всеки трябвало да отчупи парченце, да се прекръсти и три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!” Жената отвръщала: „Амин! — дай, Боже!“.
Младите булки броели минувачите, които си отчупвали от питката, като се стремели последният почерпен да бъде нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко, жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.
В Троянския край на Катерининден жените раздават по между си специални обредни питки, намазани отгоре с мед, с пожеланието: „Хапнете си за сладки и медени!” Всяка стопанка намазва с мед и ключалката на вратата, за да не се „подлютява Баба Шарка, която живее на тавана” .
В някои части на страната пък се празнува Мишинден или като „Мишин празник”, жените замазвали огнището с кал и раздавали със затворени очи варена царевица и боб, за да са затворени очите и устата на гризачите. През целия ден не похващат никаква работа, за да не ядат мишките дрехите и посевите.
На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба”. В нея ритуално две жени (с две еднакви имена), улавяли мъжка и женска мишка — накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените от населеното място участвали в „сватбената процесия" ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от ритуалното „бракосъчетание”.
Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече", а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от околността. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези — така както повелява една сватба.
Народният култ към света Екатерина е особено силно развит в земите на Тракия. Сред българските преселници от Беломорието и на места в областта около Пирин светицата се почита, за да се предпазят хората от мишки.
В Източните Родопи и Сакар светицата се тачи, за да се избегнат треска и огън (висока температура). Жените не се докосват до вълна през целия ден, за да не боледуват децата и „да не се запали къщата“.
