Витрината със сърцето на Петър Берон в котленския музей
25 Ноември 2012, Неделя
Разтревожени котленци се питат защо ценната реликва е „изчезнала“ от музея
Автор: Диана Славчева
Тези дни разтревожени жители на Котел позвъниха в редакцията, за да споделят, че стъкленица с балсамираното сърце на техния известен съгражданин д-р Петър Берон е „изчезнала“ от Музея на котленските възрожденци.
Обезпокоихме се и ние. Това не ти е някакъв обикновен експонат, който може да се види във всяка музейна витрина, ей! Това е голямото родолюбиво сърце на първия български учен-енциклопедист – същото, което „живо е биело само за любезното отечество”. Тези думи на Берон са изписани на надписа, поставен пред мястото, където обичайно е изложена стъкленицата с неговото сърце.
За балсамирането на органа се погрижва братовият син на автора на първия български буквар – Стефан Русков-Берон, който го поставя в стъклената кутия на 24 ноември 1878 г.
Че сърцето на възрожденския будител „много е любило България“, както се изразява неговият племенник, свидетелства и завещанието му от 1869 г., съгласно което основните му недвижими имоти се поставят в служба на просветното дело, на издръжка на училищата в България и отчасти в Румъния, за изплащане заплати на учителите, за превеждане и печатане на книги, за благоустрояване на градове и пр.
Открихме „изчезналото“ балсамирано Бероново сърце „в ръцете“ на... ръководителя на катедра „Съдебна медицина” при Медицинския университет в София – доц. Станислав Христов. Той обаче ни успокои, че всичко с ценната реликва е наред.
„Последната репарация на сърцето е правена преди 70 години. През 2007-2008 г. възниква обаче проблем с разтвора, в който се съхранява органа – той помътнява и в него започна да се отделя мътилка и утайки от соли, така че се налага да се пристъпи към пълното му възстановяване“ – обясни доцентът.
Справка за съхранението и опазването на музейните експонати, изготвена през 2004 г. и предоставена ни от музея в Котел, показва, че през 1998 г. в тогавашната Медицинска академия „е извършена репарация на сърцето на д-р П. Берон чрез разтвор на Пик и Кайзер-Линг“. Точно този разтвор обаче днес се оказва, че трябва да се подмени. И то със съвършенно друга субстанция.
Оказа се, че цялата тази процедура отнема твърде дълго технологично време, защото се налага сърцето да бъде потапяно последователно в няколко различни разтвора. Във всеки един от тях то се държи по няколко месеца, докато препаратът добре проникне в тъканта.
„Балсамирането наистина е един много бавен и сложен процес. То е цяло изкуство“ – изтъкна светилото в българската съдебна медицина и даде пример с поддържането на мумиите на Ленин и Димитров, в което дело са били ангажирани цели институти.
Мумиите на двамата комунистически лидери често са били прибирани от мавзолеите за „обработване“, после пак са били излагани на показ, след което отново продължавала работата на балсаматорите по тленните им останки.
Така и сърцето на Берон, докато приключи пълната му репарация, на няколко пъти пак се е връщало в музея, за да бъде изложено пред посетителите. В момента доц. Христов увери, че то се намира в много добро състояние, обработва се с добри реактиви и препарати. Стъкленицата и ковчежето също се намират в катедрата по Съдебна медицина в столицата и когато всичко е напълно готово, реликвата ще бъде предадена по надлежния ред и със съответните протоколи в котленския музей. Кога обаче ще стане това, засега никой не се наема да прогнозира.
С балсамацията на тялото на Георги Димитров се е занимавала Катедрата по регенерация, която непрекъснато е извършвала подновяваща балсамираща процедура във всеки един етап, както и с мумията на Ленин, докато тялото на героя от Лайпциг не бе погребано „човешки“, а бетонният му мавзолей – съборен.
Преди 7 години, два месеца преди да се отбележи 135-ия рожден ден на Владимир Илич, пък неговото мумифицирано тяло премина през задължителните биохимични процедури.
Те се извършват на всеки месец и половина-два от специалисти от Центъра за биомедицински технологии на Руския институт за лекарствени и ароматични растения. Тайната на разтвора, в който се поставя тялото на пролетарския вожд, не е разкрита и до ден днешен. Известно е само, че в нея има глицерин, вода, хлор... и още нещо. Знае се също, че рецептата е измислена от руски природоизследователи още през ХІХ век, като тогава тя е била използвана за препариране на животни.
