Куюмджията от „Самоводската чаршия“

Автор: Здравка Христова

Майсторе, колко продаваш среброто?”, пита влюбена двойка единствения майстор куюмджия на „Самоводската чаршия“ във Велико Търново. “Продавам труда си, а не среброто”, отвръща Тодор Кушлев на туристите. Ласкаво им се усмихва под мустак и ги кани да разгледат накитите в ателието му.
Малката стаичка е като музей.

В нея са наредени една до друга сребърни гривни, коя от коя по-изкусно изработени, подноси, кани, дори църковна утвар, направена от благородния метал. Младежът и девойката разглеждат, харесват традиционна сребърна гривна във възрожденски стил, плащат и си тръгват.
Вплитам душата си в дантели от сребро, каквито са моите накити и предмети, казва Кушлев, докато изпраща туристите.

Преди пет години мъжът си отваря работилничка на улицата на занаятите в старопрестолния град, която веднага се превръща в атракция за гостите на града. Куюмджия е стара дума и означава занаятчия, който работи с благородни метали - сребро и злато.
Майстор Тошо, както го наричат колегите му от околните дюкяни, прави накитите си по автентична стара технология от 17-18 век. И атмосферата в помещението, където създава ювелирните си шедьоври, е някак особена, откъсната от съвремието. Стари дървени шкафове, всякакви дребни инструменти и достолепен мъж, който търпеливо седи на куюмджийското си работно място, а пред него гори спиртна лампа.

В устата на майстора има някаква странна метална тръбичка и той от време на време духа с нея през пламъка, за да нагрее или залепи миниатюрните сребърни детайли. Бижутерите познават този способ на работа с духалка и спиртна лампа, но това е забравен начин на работа, който не се използва поне от сто години.
Всичките му накити са ръчна изработка.

Кушлев прави всякакви бижута, но неговата специалност е филигранът. Това също е стара бижутерска техника, при която от метална нишка (сребърна или златна) се изработва подобен на нежна дантела мотив. Плетеницата от различни по форма тънки нишки от чисто сребро се подрежда, посипва се с припой на прах и се нагрява. Така припоят се разлива равномерно и слепва детайлите. По този начин може да се направят различни украшения.

Точно с техниката на филиграна майстор Тошо в продължение на цяла година прави уникален напрестолен сребърен кръст, висок половин метър, с хиляди детайли. Творението обаче заминава за Брюксел, по повод честването на 140 години от създаването на Българската екзархия. В униката са вплетени над 2000 елемента, някои от които с големина по-малко от милиметър, инкрустиран е с камъчета цирконий.

Неговата творба беше определена да представи типично български занаят сред останалите страни-членки на Европейския съюз. Напрестолният кръст на търновския куюмджия е осветен лично от западноевропейския владика Симеон.
Майстор Тошо е в бижутерийния занаят вече над 30 години. Две десетилетия от тях е изработвал сребърни накити в етнографския комплекс ”Етъра” в Габрово, преди да се премести в Търново. Владее и трите основни техники за изработване на бижута и украшения от благородни метали - лята, кована и филигранна.
„Среброто става лесен материал за обработка, когато го обикнеш. Трябва да ти харесва. Времената са напрегнати и нервни и тази криза смущава хората. На българина изобщо не му е до бижу в момента”, разказва той.

Именно кризата и липсата на държавна политика за протекция на майсторите на художествени занаяти са принудили Тодор Кушлев да освободи двамата си помощници. Продажбите намалели и той не може да си позволи да им плаща достойни заплати.
Въпреки проблемите обаче, той е усмихнат и спокоен. Причината е в това, че при занаята човек всеки ден вижда резултата от труда си. Нещо, с което много професии не могат да се похвалят.
“Всеки майстор занаятчия си има свой стил и специфичен почерк”, казва търновецът и допълва, че това идва след многото години практика. И допълва: “За да станеш златар, не трябва да цениш златото и среброто като скъпоценни метали, а да гледаш на тях просто като материал, от който се изработва нещо.”

Накитите му впечатляват с прецизността и красотата си. В разнообразието им са основно сребърните дамски бижута в стилистиката от епохата на Възраждането.
Сред тях има колиета, гривни, обеци, чапрази… Изработват се от сребро по двата най-добри стандарта - 950 за филигранните и 925 за масивните накити, при максимален стандарт проба 1000.
В ателието са изложени още ковани сребърни чинии за украса с рогозенски мотиви. Средно 7-8 дни отиват за довършването на една от тях. От накитите прави по десетина-петнадесет бройки максимум от всеки модел.

„Скоро един колега казваше, че ще оцелеят занаятчиите, които правят скъпи неща за богати хора”, казва майсторът на среброто, но пък в ателието му има и множество уникати на съвсем достъпни цени.
Куюмджията не отказва да направи и ремонт на чужди бижута. За своите гарантира, че ще издържат години. Показвал ги е на много изложби зад граница - в Чехия, Германия, Белгия, Франция и т.н.
“В България златарството е прокълната професия. Има нагласа, че щом работиш със злато и сребро, си много богат човек.

Не съм, иначе щях ли да си освободя момчетата, които ми помагаха”, разсъждава майстор Тошо. Болка му е нелоялната конкуренция с вноса на евтина сребърна конфекция от Турция, която затвори много бижутерски работилници в България.
Ядосва се на недомислиците в българските закони и дава за пример раздираната от криза и протести Испания, която обаче милее за занаятчиите си, както и Франция.
“У нас всички трябва да членуваме в занаятчийската камара, защото така решило Финансовото министерство. Приравнени сме с фризьорките, педикюристките и автотенекеджиите. Искат от нас да имаме счетоводители”.

Майсторът е категоричен, че художествените занаяти трябва да влязат в Закона за туризма, защото етнографските комплекси и занаятчийски чаршии са на местата, свързани с туристическите дестинации.
Тодор Кушлев не е загубил оптимизма си и вярва, че за занаятчиите отново ще изгрее слънце и ще дойдат по-добри времена.




В категории: Традиции , Горещи новини