Неотдавнашно проучване е установило, че в 10 от 24 страни в Европейския съюз селското население се е увеличило.
Автор: Дина Харизанова
Най-бърз ръст в тази насока се отчита в Белгия (със 7 %). В останалите 14 страни се наблюдава намаляване броя на жителите на селата. То е най-значително в Литва (с 32 %), в България (с 13 %), в Латвия (с 12 %) е Унгария (със 7 %). Като цяло именно в Източна Европа в момента се демонстрират високи темпове на урбанизация.
В Испания например преселението на гражданите в селата дори е получило собствено название – „рурбанисимо“. Заедно с тях в селските райони се привнасят и напълно нови отношения. Вестник „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че в дълбоките провинции на Испания все повече набират популярност т. нар. „банки на времето“, въвеждащи на практика безпарично съществуване, при което работното време се разменя срещу стоки и услуги. Карлос Моралес, който се занимава в едно село с медицинска практика, казва, че често получава от пациентите си като алтернативно заплащане за лечението им плодове, зеленчуци и други продукти.
Гражданите вдъхват нов живот на испанските села. Като пример се изтъква село Лосар, където местният съвет през миналата година е утвърдил 11 нови бизнес проекти, което е два пъти повече от техния брой в докризисния период. Те са най-вече в областта на отглеждането на екологично чисти продукти и изграждането на инсталации с възобновяеми енергийни източници. Ентусиастите на тема екоселища ги смятат за първообраз или за „лаборатория“ за построяването на бъдещи човешки съобщества, в които общественото и личното ще се съчетават хармонично.
Като цяло може да се каже, че крайната форма на живот на хората по селата се заключава в почти пълния отказ от благата на цивилизацията. В най-добрия случай те ползват електричество само от слънчеви панели. Иначе тенденцията е тези хора сами да си тъкат материите, от които да си изработват дрехите, да си изработват при ковач необходимите инструменти и т. н. В Европа вече има повече от 20 такива населени места.