Българската Коко Шанел на носиите Лиляна Велчева, ощастливява нашенци по целия свят
Автор: Веселина Николова
Вярва се, че багрите в българската народна носия символизират плодородието на земята и зараждането на новия живот в природата. Една легенда разказва, че в момента, в който св. Георги посякъл ламята, от нея потекли три реки, които спасили хората. Те били от бяло зърно, от червено вино и от мед и масло с цвят на злато. Това обяснява избора на цветовете, вплетени по-късно от работливите и красиви българки в техните изящни и пищни облекла.
И до днес традиционната българска носия е един от най-ярките символи на културата и миналото ни. Преди години всяка мома сама е изработвала премените си. В съвременната действителност обаче това се прави само от определени хора, които се опитват да съхранят вековните традиции в автентични копия на одеждите на нашите прабаби и дядовци.
Една от най-опитните шивачки в тази сфера е Лиляна Велчева. Години наред тя успява да запази и най-фините особености в изработването на едновремешни премени и дори развива тази дейност в успешен бизнес. Изработва традиционните български облекла за различни поводи с невероятно желание и професионализъм.
Започва своята кариера още през 1981 г., като първата й работа е в едно от най-старите ателиета за масово производство на носии „Българско везмо“.
За тези години е минала през всякакви техники по изработването на красивите традиционни костюми. Шила е с всякакви видове бодове, в началните години на ръка, а после и на всяка новоизлязла машина.
През 1995 г., натрупала вече солиден опит, столичанката създава собствена фирма, а в неин пръв помощник става синът й Георги.
„Опитваме се да запазим българското чрез народните костюми, защото всеки, който гледа сцената, може да се докосне до магията на миналото и неговите красоти и се радвам, че има кой да продължи започнатото от мен в лицето на сина ми“, гордее се щастливата родителка. През първите години основните й клиенти са главно от чужбина, а важните й поръчки идват от магазин за български носии в Япония.
През последните няколко лета обаче повечето й почитатели вече са българи, които живеят зад граница и се опитват по един или друг начин да съхранят корените си. Работи главно с училища и детски градини не само у нас, но и по целия свят – Аржентина, Канада, Испания и т. н.
В момента има мащабни заявки за нашенски школа в Молдова и Украйна. Велчева си спомня, че преди две години получава една от най-големите си поръчки именно от украинци, които поръчали цели 700 костюма.
„Моята политика е да създавам само и единствено традиционни български носии. Има голям интерес към осъвременени модели, но тях ги правя с неохота, защото красотата и спомените, към които навяват традиционните облекла, няма как да се пресъздадат в новите стилове“, разкрива предпочитанията си Велчева.
В България има шест фолклорни области и за всяка от тях е характерен различен тип народно облекло. „Най-богата и пъстра е тракийската – всички сме чували за Златна Тракия и нейния богат фолклор. Такива са и носиите им – пъстри и пищни. После са тези от Мизия, от македонската област и северняшките, докато странджанските и родопските са с по-тъмни багри.
Костюмите, характерни за различните области, се отличават по много неща, не само цветово. Аз непрекъснато уча младите хора, с които работя, че ако допуснат само една дъгичка или чертичка да е в повече или не на място, това може да открои носията вместо към една област, към друга. И тези, които познават фолклора, веднага забелязват разликите“, разкрива тънкостите в занаята шивачката.
Оказва се, че през последните години се налагат много съвременните нотки в направата на традиционните премени. Има нова мода – и в България, а и в чужбина напоследък все по-често се правят сватби с традиционни народни носии, като младоженците обикновено поръчват тоалет, характерен за своя роден край, за да наподобяват максимално „модните тенденции“, които са следвали техните прародители.
Вместо було пък някои от бъдещите невести предпочитат специална шапка за този повод, пак с повей към миналото. Други искат венчета, трети – само някаква кърпа, тип воал, която да се подава загадъчно откъм задната част на косата. И при мъжете са спазени старите традиции – потури или беневреци (ако е от шопската област), пояси, калпаци... Често се предпочита черен панталон в народен стил, който да не е в стил потури.
Лиляна Велчева облича редица ансамбли като „Българе“, „Средец“, „Росна китка“, „Здравец“ и др. и народни певици, сред които са Гуна Иванова и винаги стилната Николина Чакърдъкова. Обичаната от всички Надка Караджова приживе също е била нейна клиентка.
Точно заради професионалисти като Велчева по цял свят думата „българка“ вече столетия наред е синоним на красота и женственост. Защото дори и миската Антония Петрова се представя на подиума на най-големия световен конкурс за красота с оригинална носия, изработена в нейното ателие.
Как са се обличали нашите баби
В миналото всеки район и дори всяко село е имало специфична „мода“, .т е. елемент в народното облекло, който го отличава от другите било то в цветови аспект или пък в бродерията.
Ето какво са предпочитали в някои от областите:
Северняшката носия е разнообразна. Различните тенденции са произлизали главно от това дали населението е от равнинната или планинската част на района.
За Добруджа пък е характерна старинна двупрестилчена премяна за младите моми и невести, а станали вече майки, те са се тъкмели със сукманени носии.
Двупрестилчената разновидност на традиционното българско облекло е съставена от бяла риза, богато плисирана престилка, която е червена отпред и се завързва отзад, и тъмно елече. В Тракия пък се срещат едни от основните видове женски облекла – сукманена и саичената. Мъжката част от населението е предпочитала да се облича в чернодрешна носия. Към саичените костюми са били предпочитанията на жените и в Пиринската етнографска област. Тя се състои от риза, сая, червен пояс и тясна дълга престилка. Мъжете пък са носили белодрешна премяна, състояща се от бяла риза, червен вълнен пояс, тесни бели гащи, къса дреха без ръкави, наречена джамадан, и червен пояс.
