Консумацията им ни предпазва от простудни заболявания
Автор: проф. Христо Мермерски
Кълновете са една от най-здравословните храни, а и са много подходящи за разнообразяването на менюто ни по време на спазваните по това време на годината коледни пости.
Пшеницата е отглеждана като растение, използвано за храна, още 7000 г. пр. н. е. Тя е богата на много биоактивни вещества: бета-каротини (кълнове), фитоестрогени (лигнини), фитинова киселина, фитостерини, ензим-блокери, баластни вещества.
Съдържа също въглехидрати, скорбяла, белтъчини, минерали, витамин Е, витамин А и витамини от групата В.
От проведените многобройни изследвания на учени от целия свят е установено, че при покълването и началната фаза на поникване в нейните зърна съдържанието на витамин Е (противораков витамин и антиоксидант) се увеличава над 300 пъти, витамин В6 е до 10 пъти повече, от 2 по 4 пъти повече са и В1, В2, В3, РР. Доказано е още, че в нейните крехки млади кълнове се откриват и почти всички жизненоважни микроелементи, и то в лесно усвоима форма.
Ръководейки се от това, много физиолози, химици и биолози са насочили своите усилия към изследване на състава и лечебните свойства на семената от различни растения, с цел откриване на ценните им качества и използването им при борбата с различни заболявания..
Един от най-добрите специалисти, изследващи покълналите семена, лекарят-йога г-н Шмит, изтъква: „Проведената в продължение на 20 години голяма експериментална работа напълно потвърждава ефективността на стимулиращото въздействие на покълналата пшеница – този природен еликсир на живота, върху регулирането и възстановяването на жизнено важни процеси, върху оптимизирането на обмяната на веществата и стабилизирането на нервната система в човешкия организъм във всяка възраст“.
В много случаи при въвеждането в рациона на пшеничените кълнове резултатите от лечението на редица сериозни заболявания надхвърлят очакванията. Наблюдавано е възстановяне остротата на зрението, координацията на движенията, цветът и гъстотата на косите, укрепване на зъбите и т. н.
Всичко това прави кълновете изключително полезни не само за болните, но и за здравите хора от всички възрастови групи. Покълналите пшеничени зародиши са истинска „жива храна“, в която има почти всички жизнено важни за тялото биоактивни вещества. Важно е да се знае, че при смилането на кълновете в стомаха от белтъците в тях се образуват т. нар „хормони на щастието” – ендорфини. Те са необходими за изграждането на всички клетки на човешкото тяло и спомагат за укрепване на психиката.
Според проведените изследвания при хора от всички възрасти след 2-седмична употреба на кълнове настъпва ясно подобрение на здравословното състояние, а след това и пълно излекуване. Важно е да се отбележи, че се наблюдава практически пълна невъзприемчивост към простудни заболявания.
Как да си приготвим кълнове?
Приготвянето става съвсем лесно и не изисква специални прибори и условия. Необходима е само една по-голяма чиния, семена с висока кълняемост, попивателна хартия (може и салфетка) и стайна температура, не по-ниска от 18 градуса.
Чинията се застила със салфетката, която се намокря с топла вода и върху нея се подреждат на тънък пласт пшеничените зърна. Отгоре се покриват с още една салфетка, след което отново се заливат с топла вода. След 24 часа върху тях се забелязва появата на бели точици, от които по-късно израстват крехките кълнове. Ако зърната са много малки и при стискане не пуснат млечен сок, трябва да се изчака 6-8 часа.
