А първият гостенин – т. нар. полазник, се посреща със специални ритуали
На 20 декември според българската традиция се празнува Игнажден. От този ден започват Коледните и Новогодишни празници. Големият християнски празник българите наричат още „Идинак”, „Идинажден”, „Игнатьовден”, „Инатя”, „Полаз”, „Полязовден” или „Млада година”.
За него е характерен обредът „полязване” или „булезене”. През деня стопаните следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага на дома. Ако гостенинът е добронамерен и заможен – годината ще е плодородна и здрава. Ако първите гости са момиченца – ще се плодят повече женски животни и пиленца.
Когато полазникът влезе вкъщи, той трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка (сяда) над тях като нарича „пиу-пиу”. Домакинът го поръсва с орехи и сушени плодове с думите „кът-кът”. Този символичен ритуал има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. След това гостът се изправя на крака и разравя огъня така, че да изхвръкнат много искри. Докато бута горящите дървета, благославя: „Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в къщата!” В Западна България стопанката подава на полазника решето с най-различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. През това време той нарича: „Нека да се роди много просо, царевица, ечемик и пшеница!”
Първият гостенин се кани тържествено на трапезата и се гощава обилно, както го изисква традиционното гостоприемство. Черпят го с ракия и вино, дават му специален „игнатски кравай” и баница. Ако годината се случи изобилна и благополучна, на следващия Игнажден те канят пак същия полазник пръв да споходи дома им.
В Родопите Игнажден е още „Хайвански празник”, тъй като домашните животни се наричат „хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да не боледува през годината. Сутринта жените раздават питки за здравето на всички домашни животни и птици.
В Източна България на този ден заграждат с въже или с черен мъжки пояс всички кокошки на двора и ги захранват обредно с варена царевица. Това се прави, за да не се пръскат и губят домашните птици по чужди дворове и градини и да не снасят яйцата си навън. На празника не се изнася нищо от къщи – огън, жар и сол, за да не „излезе берекетът” от дома. Не се изхвърля пепел, за да не се „множат вълците”. Не се иска и не се дава нищо назаем.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Затова дните през този период често се назовават „мъчници”. Този период се почита особено много от младите невести и бременните жени.
Обредността се характеризира с някои момински предсказания за женитба. Вечерта преди празника девойките отиват при дръвника и го посипват с ечемик и трески като наричат: „Който ми е на късмет, да дойде тая вечер!” После събират с две ръце зърната и треските. Преброяват треските пред огнището. Ако са четен брой, вярват, че ще се омъжат през идващата година. Зърната поставят под възглавницата си с надеждата да сънуват своя бъдещ жених.
За Североизточна България е характерен обичаят „пазене на квас”. Жени и моми се събират в навечерието на Игнажден в една къща. Две девойки заместват гърбом към нощвите с тесто, в което вещи старици са сложили всякакви билки и лековити треви. Цяла нощ тестото се пази от будна омъжена жена, след което се раздава на присъстващите. Запазват го през цялата година и го използват за лек и за правенето на различни магии.
Имен ден празнуват Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира.
