Едно мексиканско цвете в последно време все по-често започна да се появява в домовете ни по Рождество.Може да се каже, че т. нар. коледна звезда се е превърнала в емблема на този празник вече едва ли не по целия свят. Въпреки че в родината си то представлява голям храст, на повечето други места по планетата се отглежда като стайно растение.
В своята естествена среда то достига до 4-5 метра на височина, но в саксия рядко надхвърля метър. Често „конфекцията“ от него, която се продава в цветарските магазини, предварително бива подхранвана със специални химически препарати, които потискат растежа й, с цел да запази компактната си форма.
Мнозина смятат, че огромните червени листа са цветовете й, но истината е, че всъщност те са ситни и невзрачни. А красивият „коледен“ елемент са нейните прицветници. Освен в класическо червено, те могат да бъдат обагрени в бяло, розово и други нюанси.
Растението може да бъде размножавано със стъблени или връхни резници с дължина 7-10 см, отрязани веднага след като прецъфти (обикновено „цветът“ му трае около 6 седмици). Тогава му се извършва силна резитба, като стъблото се оставя на височина десетина сантиметра. Използвайте защитни ръкавици за тази процедура, тъй като отделящият се от тях бял латексов сок е отровен и силно дразни кожата.
Новите леторасли се изрязват с част от майчиното растение и се поставят за кратко във вода, за да им изтече млечния сок. След това се засаждат в саксия, напълнена със смес от пясък и торф, която отгоре се покрива с полиетилен. В него се правят няколко дупки, за да диша насаждението. Съдът се държи на топло и влажно място и когато резниците се вкоренят, се пресаждат в саксии с диаметър 15-20 см, по три броя във всяка. Върховете им се прищипват, за да станат растенията по-компактни. От началото на септември коледната звезда трябва да се покрива от 19.00 до 7.30 ч. с черен найлон или пък по-голям съд, за да се подготви за цъфтеж.
Важно е да се знае, че след прецъфтяването, почвата се оставя почти суха, като поливките започват след около месец, през което време саксията се държи на светло място. Към май, когато се видят първите признаци на растеж, стъблото се пресажда в не много по-голяма саксия, след което редовно – някъде през около две седмици, следва да се подхранва с течна тор. Между юни и септември почвата трябва да бъде оставяна добре да изсъхне между отделните поливки.
Някои цветари с лекота се справят с размножаването на коледната звезда и се радват на очарователното й присъствие на всеки новогодишен празник. За други това е непосилна задача и те често остават обезкуражени от неуспехите си. Но пък винаги може да се пробва да си я отгледаме сами, вместо да посягаме към готовите екземпляри, които напоително ни предлагат всички цветарски магазини по това време на годината.