Подготовката за впечатляващия спектакъл, в който се включва цялото село, започва още на 4 януари
Автор: Моника Белова
На 6 януари християните по цял свят почитат деня на св. Йоан Кръстител, празник, известен още като Йордановден или Богоявление. Според православния календар, този ден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан.
Казват, че по време на ритуала небето „се отворило” и Светият дух слязъл на земята. Под формата на гълъб, той кацнал върху ръката на Христос, а от небосвода се разнесъл глас, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук идва названието на празника.
В различните области на България хората са му дали и други имена като Водици или Водокръщи. Наречен е така още и защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива в реката. С този празник се слага край на така наречените „,,Мръсни дни”.
До нас са достигнали сведения за няколко разновидности на обреда с потапянето в ледените води и с борбата кой пръв ще спаси кръста. Но има и такива населени места, които се придържат към автентични и единствени по рода си обичаи.
Един от тези интересни и малко популярни ритуали грижливо се съхранява и до днес в пловдивското село Болярци. Местните хора го наричат мяукане.
Предава се от поколение на поколение от незапомнени времена, а началото на традицията се губи някъде във времето преди покръстването на българската държава.
Запознати определят мяукането като драматична постановка със сложен сценарий, с десетки главни герои, които се появяват в отделните действия, с конфликти и дори с любовни истории.
Подготовката за впечатляващия спектакъл, в който се включва цялото село, започва още на 4 януари. На този ден местните ергени се събират и обикалят домовете на момите, за да ги предупредят официално, че на 6 януари ще се върнат, за да вземат саморъчно приготвените от девойките торти или баници.
След което във всяка къща, в която има мома за женене, се отпочва голямото месене на тесто и разточване на тънки, фини кори. Старите жени нямат право да помагат, нито пък да подсказват. Могат само с трепет да наблюдават дали момичето правилно върти точилката и дали няма да прегори погачата накрая.
Такъв позор не се забравя лесно и лепва на бъдещата невеста унизителния етикет „нескопосница“. Пък и годеж може да не стане накрая, защото кой мъж ще си вземе за жена доказано лоша домакиня? Виж, друга работа е, ако девойчето се справи добре с една тъй тънка и майсторска работа. Значи, тя вече е готова да влезе в чужда къща.
В навечерието на Йордановден, на 5 януари, преди да падне нощта, ергените се разделят на групи и тръгват на лов за баници из махалите. Всяка тумба си има водач, най-старичкия из неженените юнаци. В поясите им за затъкнати пищови, но не за да гърмят по храната, ами да дават нишани на момите.
Този, който си е харесал вече девойка, гледа пръв да стреля пред портата на дома й. И колкото повече я желае, толкова повече гърми. Странната задявка после става тема номер едно на хорото, където девойките не спират да се хвалят с броя на гърмежите в тяхна чест.
И, докато влюбеният кандидат младоженец се захласва по пищова си, другите ергени припяват: „три-пет мяу, хайде котараци, за момата и нейната торта“...
За да не се объркат после тавите, младежите ги бележат с нож. Така си осигуряват и среща с избраницата на сърцето за следващия ден, когато пак цялото село се изсипва на мегдана, за да коментира труда на момите. Следва голямото ядене, като най-много тежат оценките на кмета, попа и на някой от читалищните настоятели, също включен в авторитетното жури.
След като наградят победителката, на сцената (селския мегдан) най-сетне излизат свирачите. Под закачливите тактове на музиката, бъдещите сватове и свати се сдушват, предварително разучили кой ерген на коя девойка е хвърлил око.
Местните казват, че на този ден „хорото ще покаже кой с кого под един комин ще заживее“. Затова, хванат ли се младите за ръце, хващат се до тях и всички от родата.
