Старият български ритуал, покрай работата и закачките, сближавал младите моми и ергени
Зимата е сезонът, през който полската работа е приключила. Нощите стават дълги, а къщната работа няма край. За да могат да свършат повече работа, хората са се събирали в една от съседните къщи и дружно си помагали. Оттам идва и думата „седянка” – седят, работят, а за да им спори, се пеели и песни.
Седянката е много стар български ритуал, обединяващ цели села и махали. Младите хора, които са готови за женитба, се събирали около седенкарския огън, където разменяли закачки, пеели, танцували, разказвали приказки, предания, легенди.
В основата на седянката е трудът. Ергените се грижели за забавата, а момите се надпреварвали да покажат уменията си в предене, шиене и други ръкоделия. Трудолюбието е било много ценено качество, затова присъствали и възрастни жени, които се оглеждали да изберат моми за синовете си.
Домакинството на сбирката винаги се е поемало от момите – те определяли кога и къде ще се съберат.
Първата седянка за годината има обреден характер. Събират се само моми, които правят магически наричания за любов, използвайки предмети, донесени от дома на любимия. В края на ритуала се приготвя дар за избраника и момите запяват, за да привлекат ергените. Но девойката нямала право да обяви кой е нейният любим
На къщния праг, където са събрани на седянка, ергените свирят и се провикват, а стопанката веднага отваря портите. В по-стари времена младите са били разделени на мъжка и женска половина, по-късно се сместват и сядат „либе до либе”. Когато момъкът приседне до любимата си, показва пред всички отношението и чувствата си към нея.
„Вземането на китка” е най-често срещаният любовен символ. Самата китка също носи магическа сила. Момата може да я даде на либето си и сама след хорото, ако предварително са си споделили чувствата – тогава се пеят песни за мома и ерген и им се честити, а момъкът я краде и с това разкрива чувствата си.
Завърнала се у дома без китка, девойката вече е „белязана” и за всички става ясно, че тя си има любим. Откраднатата или подарена китка пък се носи винаги на видно място от момъка. Подарената ябълка от него е знак за дълбоки любовни чувства и затова е най-желана от момата, а тя е подавана винаги от момците и евентуално приеман от момите – неприетият знак се счита за обида и носи след себе си отмъщение.
Ако родителите не одобряват любовта между двамата, момъкът краде либето си или тя му пристава.
Седянката продължава до ранни зори. След първи петли тя се разтурва. Първи си разотиват ергените, след тях момите – мома и ерген е можело да вървят заедно само ако са роднини. Последната седянка за годината се прави на Велики заговезни и се нарича „закукване на седянката”. С нея се поставя краят на седенкарското време.
