Трифон върви заедно с Вълча Богородица и Симеонов бележник
01 Февруари 2013, Петък
В началото на февруари отбелязваме един подир друг няколко важни празника
Според православния църковен календар първият ден от месец февруари е посветен на свети великомъченик Трифон. Неговият празник се нарича още „Трифон зарезан”, „Трихун”, „Трифон пияница” или „Трифон чипия”. Следващият празник – Сретение Господне, се отбелязва в чест на Св. Богородица, която отишла на 40-я ден след раждането на Младенеца в черквата, за да й бъде прочетена „чиста молитва”. Българите наричат този ден „Зимна”, „Трифонова” и по-рядко „Вълча Богородица”. Последният празник от цикъла е в чест на свети Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си малкия Христос и го въвел в Божия храм. Българите наричат деня „Стар” или „Зимен Симеон”, „Симеон бележник”.
Свети Трифон се почита като покровител на лозарството и винарството. На неговия празник се извършва ритуално зарязване на лозите. Още в ранно утро жените месят тесто и изпичат хляб, който украсяват с мотиви на лозници, натежали от грозде. Приготвя се и пълнена кокошка с ориз. Хлябът и гозбата се поставят в нова шарена торба и се дават на лозаря заедно с бъклица вино. Когато стопанинът пристигне в лозето си, се обръща към изгрева и се прекръства три пъти. След това отрязва първите три пръчки от лозата, полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерския огън.
Като приключат работа, лозарите си устройват шумни веселби. Преди да седнат на обща трапеза насред лозята, те си избират „цар”, когото наричат Трифон. Най-възрастният мъж поставя в средата на трапезата китка босилек, увита с червен вълнен конец и три лозови прички. Той подканя присъстващите: „Който е честит, нека поеме китката и да стане цар на лозята!” Този, който желае да поеме ролята на Трифон, взема китката, а останалите го поздравяват: „Честито ти Трифонство”; „Честито ти царство”. На главата му лозарите поставят „царска” корона от лозови пръчки. Качват своя цар на каруца, която самите те теглят и обикалят ритуално лозята. По време на шествието царят благославя. Някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: „Трифоне, виждашли ме?” Царят отвръща: „Наесен хич да не те виждам от грозде!”
След като хапнат и пийнат, лозарите се връщат в селото, носейки царя на рамене. Така обхождат къщите, като черпят с ракия, вино и баница. Вечерта Трифон кани всички мъже в своя дом на богата трапеза. Вярва се, че ако царят и свитата му не си пийнат добре, реколтата от грозде и вино ще бъде недостатъчна.
На Трифоновден се заплашват и онези плодни дръвчета, които не раждат. Преди изгрев слънце двама души отиват при дървото. Единият замахва три пъти с брадвата и заплашва фиданката, че ще я отсече, ако не роди плод. Другият го възпира, каго го убеждава, че през тази година това ще се случи. Този обред е известен в Южна България като „трифоносване на дърветата”.
В деня на свети Трифон се извършват и някои гадания със стопански характер. Ако през деня вали сняг – пчелите ще се роят и ще има много мед. Ако времето е топло и слънчево – реколтата от царевица ще е обилна.
Със своя характерна обредност се отличават Сретение Господне и Симеоновден. Тези два празника строго се почитат от младите невести и бременните жени. Те не работят нищо, за да не се родят децата им „симьосани” (белязани с рани и нишани по тялото. Името Симеон на гръцки език означава „белег”). В някои краищата на България бремените жени следят първия гост. Ако е мъж – ще родят мъжка рожба. В пловдивските села майките раздават питки, намазани с мед и захар, за здравето на децата. В Добричко жените „семиосват” смоците и гущерите на „Стар Симеон бележник”. Връзват на три кола, подпряни върху три главни, по един парцал и секат с брадвата, за да посекат символично влечугите.
