Малцина си дават сметка за неговите многообразни лечебни свойства
Автор: проф. Христо Мермерски
Лимонът се числи към групата на цитрусовите плодове. Към тях се отнасят още портокалите, грейпфрутите и мандарините. Всички те се отличават с високи хранителни и лечебни свойства. С най-добри качества обаче е лимонът.
В България той е недооценен и като лекарство, и като храна. Ние го използваме само, когато ни заболи гърлото, без да подозираме при колко много заболявания той е изключително полезен и ефикасен.
Лимонът е многогодишно вечнозелено тропично и субтропично растение, високо 3 до 7 м, с розови, бели или бледожълти цветове. Произхожда от Азия (Китай, Индия, Индокитай, Персия), където е съществувал като дива форма. Оттам е пренесен в Мала Азия, Египет и Средиземноморието острови. При военните си походи Александър Македонски (356-323 г. пр. Хр.) го пренася в Древна Гърция. По-късно кръстоносните походи допринасят за още по-голямото му разпространение. В Новия свят лимоновото дърво е попаднало с първите заселници – испанците.
Широката си употреба това растение дължи на ценните качества на плода си, който, в зависимост от сорта, е различен по големина, форма, аромат и сочност. Лимоновият сок съдържа лимонена киселина, нейни калциеви соли (цитрати) и етилов етер.
Кората и месестата част са богати на пектин. Плодът съдържа също така витамините С, каротин, Р, В1, В2, В3, В6, В9 и минералите силиций, калий и мед. Кората е покрита с восъкоподобен слой и горчивият й вкус се дължи на наличието на глюкозида хесперидин. Плодовете и листата на лимоновото растение са богати на фитонциди, на които се дължат голяма част от лечебните му свойства.
Някои от тях са били известни още от древността. Така например в Египет и Индия използвали лимона като противоотрова при ухапване от змии. Таджикският лекар Авицена (980-1037 г.) предписвал лимони за жълтеница, сърдечна недостатъчност, треска, храносмилателни разстройства, препоръчвал консумацията му от бременни жени.
Източната медицина лекува отоци от ужилвания от насекоми с лимонов сок. Той благоприятства терапията на ангина и възпаление на лигавицата на устната кухина, на екземи и гъбични поражения на кожата. Лимоновите кори, залети с вряща вода, отделят пари от лимоненото масло, богати на фитонциди. Инхалацията с тях се използва при остри хронични възпаления на синусите.
В храненето лимонът намира приложение за подправяне на салати, сосове, сладкиши. Някои лекари дори препоръчват салатите да се подкиселяват с лимонов сок, вместо с оцет.
Лимоновият сок стимулира изграждането на нова съединителна тъкан. Ускорява растежа на косата и на ноктите, подобрява силата на зрението, укрепва кръвоносните съдове до най-фините артериоли. Той предпазва от разширени вени и хемороиди. Ускорява лечението на рани, спира кървенето на венците, облекчава и лекува пародонтозата.
Витамин Р от лимоновите кори помага при кръвоизливи във вътрешните органи. Комбинираното действие на витамин С и витамин Р от лимона стяга кръвоносните съдове. Затова е добре при възрастни хора той да се използва в борбата с атеросклерозата и с инсултите.
Високото съдържание на калиеви соли сочи, че плодът има и диуретично действие, като лекува високото кръвно налягане и отоци от сърдечен и бъбречен произход. Препоръчват го и при ревматизъм, при подагра, при гастрити с понижена киселинност, при чернодробни и при бъбречни болести.
Лимонът стимулира имунната активност на организма и е особено ценен при хеморагична форма на бронхопневмониите. Цитрусовият плод предотвратява образуването на утайка от пикочна и осалова киселина. Намалява съсирваемостта на кръвта и се използва профилактично срещу сърдечен и белодробен инфаркт и при тромбофлебити. Лимоните са превъзходна диетична храна за хора със стомашно-чревни възпаления и разстройства, тъй като дразнещият елемент – целулозата, е в твърде ограничено количество.
Въпреки големите си лечебни качества, лимонът не трябва да се консумираот хора, които страдат от киселини в стомаха, гастрит с висока киселинност, язва, дисбактериоза, колит. При тези заболявания той може да се използва само в комбинация с мед и зехтин, като в началото се започва с малки количества и ако не се получат болки, постепенно приемът му се увеличава.
