Зад така наречените „простудни заболявания“ се крият много сериозни инфекции
През зимния сезон двете ми внучета – на 2 и на 4 годинки, често страдат от настинки. Безобидни ли са тези състояния и може ли да доведат до по-сериозни усложнения?
Иванка Стойкова,
Варна
В недалечното минало – преди около тридесет години – съществуваше твърде ярко проявена сезонност в заболяванията при децата. През лятно-есенните месеци, особено в кърмаческата и ранната възраст, преобладаваха острите инфекциозни стомашно-чревни разстройства. Те отнемаха живота на много деца и допринасяха за високата детска смъртност в нашата страна. През зимно-пролетните месеци зачестяваха т.нар. остри катари на дихателните пътища и пневмонните, които от своя страна обуславяха втория, зимно-пролетния връх в кривата на детската заболяемост и смъртност.
В течение на последните десетилетия честотата и тежестта на острите стомашно-чревни инфекции и особено смъртността от тях значително намаляха. Лятно-есенният връх в кривата на детската заболяемост и смъртност постепенно се заличи.
Не стои така обаче въпросът със заболяванията, които доскоро обуславяха зимния и зимно-пролетния връх на кривата на детската заболяемост. Те и до днес продължават да заемат челно място сред заболяванията при децата, особено в кърмаческата и ранната възраст. Срещат се вече през всички сезони на годината, като появата им зачестява периодично.
Почти всяко дете преболедува от тях два-три, а понякога и повече пъти през годината.
Навремето ги наричаха „простудни заболявания“, като ги свързваха със студените сезони и с „простуда“, т.е. със силно охлаждане на организма. По-късно се откриха последователно редица от техните причинители – вируси и бактерии – и се установи, че всъщност тези заболявания представляват инфекции на дихателните пътища и на белия дроб, които се предават от човек на човек чрез въздуха по капков път, а охлаждането играе само известна благоприятстваща роля за възникването им.
Кои са тези заболявания?
Това е преди всичко обикновената хрема, която възрастният човек и голямото дете най-често прекарват на крак и когато е лека, изобщо не я считат за заболяване. Но при малкото дете – особено при новороденото и кърмачето – тя представлява сериозно заболяване. Знаем как започва, но не знаем как ще завърши поради възможните чести и понякога тежки усложнения: възпаление на ушите, на околоносните кухини, бронхит, пневмония.
Но и неусложнената хрема и ринофарингит при кърмачето, за разлика от хремата при възрастния и при голямото дете, сами по себе си са сериозни заболявания, които протичат с повишена температура, общо неразположение и неспокойство, с нарушаване дишането и сукането (поради запушване на носа), понякога и с поява на диарични изпражнения.
Освен това хремата не само може да протече по-тежко и с усложнения, но особено при някои малки, хипотрофични, рахитични и увредени от друго заболяване кърмачета може да се повтаря или да се превърне в хронична, което се отразява крайно неблагоприятно върху общото развитие на детето. Освен това честите инфекции, както и прилагането антибактериално лечение, могат да алергизират организма и да създадат условия за възникване на някои алергични заболявания, например астматичен бронхит, бронхиална астма и др., особено ако в семейството има наследствено предразположение.
Би било погрешно да се мисли, че обикновената, усложнената или рецидивираща хрема е опасна само за най-малките деца. Ето няколко примера. Повтарящите се възпаления на лигавицата на носоглътката създават условия за образуване на аденоидни вегетации при детето (т.нар. трета сливица), които нарушват нормалното дишане, могат да доведат до намаление на слуха, да се отразят неблагоприятно върху цялостното развитие на детето. Гнойното възпаление на околоносните кухини (синуит) само по себе си е неприятно усложнение на хремата, но то може да поддържа един дълготраен бронхит при детето, да предшества, както и хремата, някои заболявания на бъбреците и пикочните пътища, да предизвика ревматизъм и други алергични заболявания.
Към инфекциите на дихателните пътища при децата спадат и възпалението на лигавицата на гръкляна (ларингит), на трахеята (трахеит), на бронхите (бронхит). Драматично, с появата на силен задух, дрезгав глас и лаеща кашлица протича един от видовете ларингит, познат като псевдокруп. А трохеобронхитите при малките деца, особено когато са по-продължителни и се повтарят, крият сериозна опасност от хроничен бронхит, който, ако не се лекува своевременно, предизвиква трайни изменения в бронхиалното дърво и белите дробове.
Най-сериозни по тежест и последици обаче са пневмониите – различните форми на възпаление на белия дроб, предизвакани от същите или други вируси и бактерии. Те могат непосредствено да застрашат живота на детето, особено на новороденото, на малкото кърмаче, на недоносеното, хипотрофичното и рахитичното дете. А при несвоевременно и недостатъчно ефикасно лечение могат също да се повтарят, да станат хронични, да доведат до трайни изменения в белите дробове с нагнояване и нарушения на дихателната функция, които изискват хирургична намеса.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
