За сърби, гърци и черногорци войната е приключила. Тя продължава да се води от българите, които са обсадили Одринската крепост и са достигнали до Чаталджа, където е последната преграда пред османската столица
През 1913 г. продължава Балканската война. Турците са разбити в Македония, Родопите, Беломорска и северната част на Одринска Тракия. За сърби, гърци и черногорци войната всъщност е приключила. Тя продължава да се води от българите, които са обсадили Одринската крепост и са достигнали до Чаталджа, където е последната преграда пред османската столица.
Понеже вече нямат противник, главно сърбите се заемат с установяването на своето присъствие в бившите турски владения, дори в голяма част от признатата (според договора от 29 февруари 1912 г. между България и Сърбия) българска зона. Те навлизат в нея и я обявяват за сръбска територия.
Според тях договорът трябва да се замени с признаване на статуквото – който докъдето е стигнал по време на войната, да бъде негово, с което българите не са съгласни.
Така се стига до конфликта за Крива паланка. Градчето е освободено от четата на Пальо войвода, който побива българския байрак на конака.
В края на януари 1913 г. един сръбски полк приближава до Крива паланка и неговият командирът иска да му бъде предадена властта, иначе заплашва, че ще я вземе със сила. А тя е значителна – 6-хилядна пехота, 1000 кавалеристи и 15 оръдия. Докато отрядът на Пальо войвода се състои само от 200 души.
Затова той търси помощ от българската войска. Лично отива в Кюстендил, който е на 30 км от Крива паланка, и се свързва с намиращата се там дружина под командването на майор Горов.
Обяснява му положението и иска неговата подкрепа. Понеже България и Сърбия все още са съюзници, майор Горов не може да си позволи военни действия срещу сръбския полк. Затова той обявява, че войниците, подофицерите и офицерите могат да подадат рапорт с искане за отпуск поради важни причини, а всъщност да се присъединят към отряда на Пальо войвода.
Така от общо 2100 души от състава на дружината, 800 стават четници. На 23 януари сръбският полк решава да влезе в Крива паланка, като смята, че съвсем лесно ще превземе градчето.
Докато Пальо войвода го отбранява със своя отряд и присъединилите се към него стотина местни жители. Българските доброволци от кюстендилската дружина, облечени в цивилни дрехи, нападат сърбите в тил и им нанасят съкрушителни загуби.
Крива паланка е обявена за безспорно българска и остава такава до Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. Сега градът се намира в република Македония, но преобладаващата част от хората в него продължават да говорят на чист български език.
Патриотичен календар
1 февруари 1908 г. — Ден за почит към жертвите на комунизма
2 февруари 1864 г. — Роден е детският писател Стоян Стойков Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо
3 февруари 1921 г. — Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името „Бързолет”. Той е първият изобретател на летателен апарат по-тежък от въздуха. Смята се за основоположник на българската авиационна наука. Още през 1894 г. Джамджиев прави първия български опит с аеродинамичен уред, построен във Варненската окръжна образцова железарска работилница. След това, през 1911 г. патентова във Франция летателен апарат. За своята теория „Нова система аероплан" българинът получава в Париж диплом, заведен под номер 26224. Още през 1903 г. той достига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията.
5 февруари 1889 г. — Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия
6 февруари 1878 г. — Бургас е освободен от турско робство и в него е учредена първата българска градска община
7 февруари 1878 г. — Руските войски освобождават Поморие
