Тъй като свети Харалампий е открил чудодейните свойства на меда, това е празникът, посветен и на пчеларите
На 10 февруари православната църква почита паметта на свети Харалампий и света мъченица Валентина. Празникът се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден.
Според народния календар този ден се празнува в чест на чумата, която се държи окована в девет вериги. В народните представи, както и друг път сме ви разказвали в „Десант“, чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището.
В миналото хората оставяли извън селото питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода. Докато чумата мие косите си и ги сплита, да се залиса. А след като се нахрани – да забрави за какво е била в селото.
Друга легенда разказва, че свети Харалампий хванал чумата и я държи затворена в шише. Господ ще я пусне, когато хората станат много грешни, за да ги накаже.
В този февруарски ден жените измитат цялата къща още от ранни зори. После замесват обреден хляб във формата на питки. Те се намазват с каден в църквата мед и се поръсват с орехи. Раздават се за здраве на близки и съседи.
Освен сутришното помитане, женска ръка работа повече не бива да похваща, защото иначе може да влезе страшна болест в дома. Но името на тая болест не се споменава. През целия ден се говорят благи приказки, „сладки и медени”, за „добрата леля”, „послушната леля”, за да не разсърдят чумата, а да я подлъжат да си отиде.
Тъй като свети Харалампий е открил чудодейните свойства на меда, това е празникът, посветен и на пчеларите. Светецът се почита като техен покровител. Християните носят мед в храма, който се благославя и освещава.
Според народа на Араланбей се „араландисва” (прекадява) земята и тя вече може да се обработва, но на този ден не се върши земеделска работа.
На 11 февруари се чества Власовден или още Муковден. Той е посветен на здравето на впрегнатите волове, кравите и овцете. В народните представи името на празника произхожда от болестта влас.
Рано сутринта жените замесват и опичат два обредни хляба. Единият се нарича на свети Влас. От него се слага в храната на животните.
Другият се нарича на света Петка, той се раздава на съседите, като се имитират движенията на животните – мучене, ритане, бодене с рога. По един кравай се нанизва на рогата на животните. Вярвало се, че така болестта няма да ги настигне.
Жените не бива да предат, за да не става влас в очите, не бива и да месят, за да не власява брашното. Мъжете не ходят на нивата, за да не останат без клас посевите.
